Кралят на петрола

— Много добре го знам. Но я ми кажи, сър, нима приличам на човек, комуто не можеш да имаш доверие?

— Не твърдя подобно нещо. Защо искаш да пътуваш с нас? Едно петролно находище се държи в тайна и затова е малко странно, че държиш да се присъединиш към нас, ако не се лъжа.

— Що се отнася до това, убеден съм , че човек като Сам Хокинс няма да вземе да ме измами.

— Well, с тези думи улучи самата истина. Сигурно е, че чрез мен и моите другари няма да изгубиш нито капка петрол.

— Имам и една друга причина, дори са две. Червенокожите са се разбунтували и сред вас ще се чувствам по-сигурен, отколкото ако продължа пътуването си само с двама неопитни придружители. Надявам се ще ме разбереш, нали?

— Много добре те разбирам.

— И освен това мистър Франк ме постави в извънредно трудно положение. Най-откровено споделихме с него какво ще правим горе край Чели, а той отвърна на искреността ни с това, че събуди в банкера съмнения. Мистър Франк не вярва, че край Чели има петрол.

— Хмм, не мога да му се сърдя. Длъжен съм да ти кажа, сър, че и аз не вярвам.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно.

— Значи и ти ме смяташ за измамник?

— Не.

— О, така е. Изобщо не съществува друга възможност, щом не вярваш на думите ми.

— Мисля, че самият ти си бил заблуден.

— Никой не ме е заблудил, защото самият аз открих находището.

— Нямаше ли друг човек с теб?

— Не.

— Много просто, тогава сам си се заблудил и си взел някаква друга течност за петрол.

— Не е възможно, сър. Та каква ли ще е тази друга течност?

— Не знам, но мога да се закълна, че край Чели няма никакъв петрол.

— Познаваш ли онези местности?

— Да, веднъж бях там.

— За по-дълго време ли?

— Не, само за няколко дни, но и не е необходимо да стоиш дълго. Даже не е нужно да си бил в онази местност, за да знаеш, че там не може да се намери петрол. Е да, ако беше казал, че си открил злато и сребро или някакъв друг метал, навярно бих ти повярвал, но петрол — никога!

— Дадох да го изследват!

— Аха! И какво излезе от експертизата?

— Напълно ме задоволи.

— Нищо не проумявам. Тогава е станало някакво чудо и ти признавам, че изпитвам голямо желание да видя този странен петрол.

— Можеш да го видиш, сър. Ако ни разрешиш да се присъединим към вас, ще го видиш.

— Ще ме заведеш до находището?

— Да.

— Well, това наистина е страшно интересно. Значи мистър Франк не повярва в съществуването на петрола, а навярно също и мистър Дрол, а?

— И двамата.

— И естествено това те ядосва, нали?

— Всъщност не това, а по-скоро фактът, че заради тях и банкерът стана недоверчив. Нямам нищо против те да се съмняват десетократно или стократно. Но не биваше да му втълпяват какви ли не подозрения. Така те много лесно могат да ми провалят сделката.

— А мистър Ролинс действително ли се разколеба?

— Да. И именно по тази причина те помолих да ме вземеш с вас. Тогава те ще знаят, че са под вашата закрила, и няма повече да мислят, че кроя нещо срещу тях. Ще ми направиш ли тази услуга, сър?

— С удоволствие, но преди това ми се иска да попитам и моите приятели.

— Нима е необходимо, сър? Нима външността ми вдъхва толкова малко доверие, че да се налага ти, който, изглежда, си им предводителят, първо да вземеш разрешение от другите?

— Положението не е чак толкоз лошо. Ако нямаш нищо против да бъда искрен към теб, най-честно ще ти кажа, че не те смятам за мошеник, но не и за противоположното. Мисля, че си човек, който, за да бъде правилно преценен, трябва най-напред да се опознае и изпита. Ето защо исках първо да се допитам до Дик Стоун и Уил Паркър.

— По дяволите, сър! Твоята искреност съвсем не е комплимент за мен!

— Все пак така е по-добре, отколкото пред теб да любезнича, а зад гърба ти да действам, воден от подозренията си. И за да видиш, че мнението ми за теб не е чак толкоз лошо, няма да питам тепърва другарите си дали да те вземем с нас, или не, а направо ти давам съгласието си.

— Включваш също банкера и счетоводителя му, нали?

— От само себе си се разбира, сър.

— Кога ще тръгнете оттук?

— Утре в ранни зори, ако не се лъжа. А ти кога искаше да продължиш?

— Още днес. Ще се опитам да склоня мистър Ролинс и мистър Баумгартен да почакат до утре.

— Опитай, сър, защото животните ни са изморени, а жените и децата също, тъй като не са свикнали да яздят. Надявам се да не съжалявам, че съм ти дал съгласието си.

— Не се безпокой, сър! Аз съм честен човек и мисля, че го доказах, като въпреки евентуалната опасност, на която се излагам, съм готов да ти покажа находището. Друг едва ли би постъпил така.

— Вярно е, поне аз бих внимавал много да не издам тайната си на някой друг освен на купувача. Значи се споразумяхме, сър, утре призори потегляме.

Той му обърна гръб и се отдалечи. Краля на петрола се отправи към двора като процеди едно проклятие и после гневно промърмори под нос: