Кралят на петрола

Действително беше така. Старото муле направо напираше напред и проявяваше такова безпокойство, което не можеше да остане незабелязано. И въпреки всичко неопитният човек не бе в състояние да забележи нищо застрашително. След като Франк сподели с братовчед си Дрол опасенията на Сам, приятелят му отвърна:

— Аз също си мислех вече за нещо подобно. Погледни само онази жълтеникава ивица, опасала целия хоризонт! Тя ще се надига все по-нависоко и по-нависоко и щом достигне зенита, бурята ще се развихри. Добре, че скоро ще се подслоним!

— В пуеблото ли?

— Да.

— Навярно там има само палатки, през които ще прониква дъждът.

— Какви ги приказваш! Нима още не си виждал пуебло?

— Не съм.

— Ще има да се чудиш, като стигнем. Много странно изглежда едно пуебло.

Той беше прав, като твърдеше, че пуеблото предлага твърде своеобразна гледка. Самата дума идва от испански и означава „населено място“, с което се има предвид както една отделна къща, тъй и цяло село. Индианците, живеещи в пуеблоси, се наричат пуебло-индианци или направо пуеблоси. Към тях се числят племената тано, тао, техуа, хемес, керес, акома, зуни и моки, а в по-широк смисъл също и пима, марикопа и папаго, живеещи по течението на Хила и южно от нея.

Пуеблото се прави или от камък, или от адобес (тухли, сушени на слънце, кирпич-), или пък и от двете. Обикновено такава постройка се опира на някоя скала, която й служи като задна стена, а евентуалните каменни късове и отломки се използват за зидовете. Строежът се издига винаги стъпаловидно нагоре, тъй че всеки по-горен етаж се отдръпва малко навътре в сравнение с по-долния и всички етажи имат плосък покрив. По такъв начин пред първия етаж остава свободно място, което представлява предната част от партерния покрив, където е отворена дупка, образуваща входа за партера. Вторият етаж е разположен върху първия, но също отстъпва малко назад, като пред него остава предната част от плоския покрив на първия етаж. В зида на партера няма никаква врата. Изобщо никой от етажите няма врата в истинския смисъл на думата, а само по една дупка в покрива, откъдето се спускат обитателите. Стъпала не съществуват, а само подвижни дървени стълби, които се подпират отвън на зидовете от етаж на етаж и после се изтеглят. И тъй, който пожелае да влезе в партера, трябва да се изкачи на първия етаж и оттам да се спусне през дупката, намираща се на покрива на партера.

Близостта на скитащи се наоколо диви разбойнически орди е принудила най-старите уседнали и работливи жители на онези земи да преминат към подобен начин на строеж. Колкото и да е проста конструкцията на едно такова пуебло, то представлява крепост, която не е възможно да бъде превзета с тогавашните средства за водене на война. Необходимо е само да се изтеглят стълбите и врагът не може да се изкачи нагоре. А ако нападателите носят със себе си стълби, то трябва да атакуват и превземат от долу на горе всеки етаж поотделно.

Най-често индианците пуебло са много миролюбиви хора и са под надзора на различните индиански агентури. Но в по-отдалечените и пусти области има и пуеблоси, които се смятат за свободни и на тях трябва да се гледа като на непокорните скитащи се наоколо племена. Към същия вид индианци се числеше и пуеблото, което нашите ездачи си бяха избрали за цел през този ден. Обитателите му бяха нецивилизовани индианци от племето на нихорасите, чийто вожд се казваше Ка Маку. Ка означава „три“, а Маку е множествено число от „пръст“. Следователно Ка Маку означава Три пръста. На вожда бе дадено такова бойно и почетно име, защото в една битка бе загубил два пръста на лявата си ръка. Той беше известен като храбър, но алчен воин, на чиято дума и приятелство в обикновени времена човек може би можеше да се осланя, обаче в момента, когато различни племена изровеха бойната секира, бе твърде рисковано безрезервно да му се довериш.

Пуеблото му се издигаше самотно, обляно от пурпурните лъчи на вече залязващото слънце. Освен приземния етаж то имаше още пет етажа, прилепени към отвесната каменна стена на планината. Зидовете на долните етажи бяха изградени от големи и здрави скални късове, свързани помежду си с адобес. Горните етажи се състояха изключително от сушените на слънце тухли. Постройката положително беше по-стара от половин хилядолетие и въпреки това по нея не се забелязваше ни най-малката пукнатина.

По терасите се виждаха да седят жени и деца, всички заети с някаква работа и със сериозен израз на лицата, какъвто бе и характерът на тези червенокожи. Но някой внимателен наблюдател може би щеше да забележи, че жените, а също и децата често и настойчиво поглеждаха на юг, като че очакваха някой да дойде оттам. Мъже, а да не говорим за воини, изобщо не се мяркаха.