Кралят на петрола

Но ето че в този момент от дупката на третата тераса се появиха трима души, един индианец и двама бели, които се спряха на платформата и насочиха вниманието си на юг. Червенокожият беше вождът Ка Маку, който имаше висока жилеста фигура и едно гарваново перо, забодено в косата. Лицето му не беше покрито с бои — признак, че пуеблото му живееше в мир. Затова и в пояса му бе затъкнат само ножът за скалпиране. Двамата бели до него бяха Бътлър, предводителят на дванайсетте Търсачи, и Полър. След като не забелязаха нищо в споменатата посока, Бътлър се обади:

— Още ги няма, но сигурно ще дойдат преди да се свечери.

— Да, несъмнено ще побързат — съгласи се вождът. — Сред тях има умни мъже, на които едва ли ще им убягнат признаците на приближаващата буря. Те ще ускорят ездата си, за да пристигнат тук преди да се е разразила.

— Значи ще удържиш на думата си. Мога да разчитам на теб, нали?

— Аз не лъжа. От дълго време ти си мой брат и към теб ще бъда честен. Но се надявам, че и аз мога да разчитам на теб и ще получа наградата, която ми обеща.

— Нали си стиснахме ръцете, това има стойността на клетва. Ти само се погрижи в най-скоро време да имам възможност да разговарям с Краля на петрола, без някой да ни види!

— Ще го доведа при теб. Навярно нямаше да ми е лесно да удържа на думата, която ти дадох, но тъй като наближава буря, бледоликите няма да искат да останат под открито небе, а ще се качат в пуеблото, за да не се измокрят. Тогава ще мога да ги пленя без никаква съпротива.

— Ще трябва да отделиш от тях онези, които ти описах, за да повярват после, че ги е спасил Краля на петрола.

— Ще стане както казваш. Уф! Задават се ездачи, сигурно са те. Бързо се скрийте!

Двамата незабавно се изкачиха до най-горния етаж и там изчезнаха. Вождът остана на мястото си и зорко започна да наблюдава приближаващите се хора.

Това бе дълга върволица от ездачи и товарни животни, дълга и затова, защото всички се бяха подредили по маниера на червенокожите в индианска нишка. Само първите трима конници яздеха един до друг, а те бяха Сам Хокинс, Дрол и Хобъл Франк. Когато се приближиха достатъчно и братовчедът на Дрол ясно видя пред себе си издигащите се една над друга тераси на пуеблото, той каза:

— Такваз постройка още не ми се е изпречвала на пътя. Какъв ли ще е тоз архитектонен стил? Дали е византийско-вавилонски, или еврейско-мавритански? Може би е готическо-обективистичен, а може да е и гръцко-субективистичен. Във всеки случай за такъв експерт като мен е извънредно интересно да види с каква терасоподобна равномерност тези индианци пуебло са се заселили да живеят един връз друг. Драги Сам, ти проявяваш ли архитектоническо разбиране за подобно амфидиалектическо оформяне на сградите?

Двамата се усмихнаха скрито и весело един на друг. После мълчаливо продължиха да яздят, докато стигнаха в подножието на постройката.

Стълбата, която служеше за качване на приземния етаж, беше изтеглена. Освен жените и децата по различните тераси се виждаха само неколцина мъже. Заел горда и неподвижна стойка, вождът очакваше пътниците да го заприказват. Използвайки обичайния за онези места говор, който представлява пъстра смесица от английски, испански и индиански думи, Сам вдигна глава и подвикна към него:

— Ти ли си Ка Маку, вождът на това пуебло?

— Да — кратко отговори индианецът.

— Искаме да си починем тук. Може ли да получим вода за нас и за конете ни?

— Не.

Отказът му беше само привиден. Планът на Ка Маку предвиждаше да задържи тези хора. Следователно трябваше да им разреши да вземат вода. Но не биваше в тях да се породи подозрението, че той има голямо желание да им обърне далеч по-сериозно внимание.

— Защо не? — попита Сам.

— Малкото вода, която имаме, едва стига за нас и нашите животни.

— Не виждам нито воините, нито конете ви. Къде са те?

— На лов. Скоро ще се върнат.

— Но тогава сигурно ви е останала вода. Защо отказваш да ни дадеш?

— Не ви познавам.

— Не виждаш ли, че с нас има жени и деца? Значи сме миролюбиво настроени хора. Трябва ни вода. Ако не ни дадеш, сами ще си потърсим.

— Няма да я намерите.

— Мислиш ли, че белите мъже нямат очи?

— Търсете! После ще разбера дали можете да виждате.

Той им обърна гръб и се престори, сякаш повече не иска и да ги знае. Това бе твърде много за доблестния Хобъл Франк. Той каза гневно на братовчед си Дрол:

— Всъщност к’во си мисли тоз негодник, за какви ни взема? Ако ми хрумне, мога да пронижа тиквата му с куршум и после сигурно ще стане по-учтив. Ний сме отбрани и възвишени хора, които могат да си покажат зъбите, и няма да се оставим да ни изгонят от високата порта като последни скитници. Предлагам да си поговорим с този консистентен мъж със сериозна компресия. Или си на друго мнение!

— Да — отвърна му алтенбургецът, — хич не е приятно да си жаден, а да нямаш вода, ама сигур ще намерим. Само трябва хубавичко да се озърнем наоколо.