Кралят на петрола

И тъй жените и децата се бяха спуснали от третата тераса долу на втория етаж. Когато се озоваха там, те се видяха в едно помещение без прозорци, високо около пет лакти. Освен дупката на тавана му, откъдето бяха слезли в него, никъде в зидовете нямаше и най-малък отвор. Този етаж бе разделен от четири стени на пет „стаи“, средната от които беше най-голяма. Точно там се намираха жените и децата. В една ниша гореше малка глинена лампа, на чиято мъждукаща светлина можеше да се вижда само на две-три крачки.

Госпожа Розали се огледа, поклащайки глава. След като из цялото помещение освен стълбата и лампата не забеляза никакъв друг предмет, тя каза възмутено:

— Е, ама таквоз чудо още не бях чувала и виждала! Нима може да напъхаш гостите си в една дупка, дето няма ни канапе, нито кьорав стол! Амче тук е също като в изба! Де да седне човек? Де да си закачи дрехите? Де да запали огън? Де да си свари кафе? Не се види ни прозорец, ни огнище! Ама наистина ще протестирам най-енергично! Ние сме дами, а дамите не подобава да ги напъхаш в… Мътните го взели! — прекъсна се тя изплашено, когато чу първия гръм. — Стори ми се, че падна нейде съвсем наблизо! Нали?

— Да, тоз гръм удари наблизо, и то как! — отвърна госпожа Щраух. — Тъкмо гледах нагоре към дупката и ясно видях как се светна.

— Е, ами тогаз съберете се сички накуп в най-задния ъгъл! Чух пътем мъжете да говорят за това, че тук бурите били съвсем различни от наш’те бури в родината. Ако една такваз американска светкавица мине през горната дупка, ей тъй, както си седим, сички ще изпукаме на място. Добре поне, че тук няма ни сено, ни слама и изобщо никакви запалими неща. Разбирате ли ме? Чувате ли само как горе плющи дъждът? Боже господи, добрите ни мъже ще се наквасят до кости! После пък ще има настинка, хрема, болки в стомаха и корема и кой ще се тревожи, кой ще се страхува? Естествено, както се самоподразбира, ние, съпругите, ние, жените, ние, дамите! Дано дойдат по-скоро!

Желанието й се изпълни мигновено, защото в този момент първият от тях, а именно Хобъл Франк, се спусна по стълбата, а след него лека-полека последваха и останалите. Щом стъпи на пода, той се отърси от водата, огледа се и разочаровано каза:

— Що за мизерна дупка е тва? Да не би туй да мяза макар и на провизорно жилище? Покорно благодаря! Ни лъч ведра дневна светлина! Ако тез червени джентълмени нямат за нас някое по-хубаво помещение, в най-скоро време ще им изпратя през океана един кралски саксонски строителен майстор. Нека той им покаже к’ва е разликата между мойта превъзходна вила „Меча лой“ край Елба и таз подземна хекатомба. Амче де да седне човек, като е изморен и му се ще да рискува някоя следобедна дрямка?

— Навсякъде, господин Франк — отговори госпожа Розали. Има достатъчно място.

— Как? К’во казахте? — раздразнено попита Хобъл Франк. — Навсякъде ли? Амче вий що не седнете? Сигур щото не ви отърва, a? A к’вото не ви се харесва, трябва да е достатъчно добро за мен, тъй ли? Тогаз ме бъркате с някой друг. С моите смайващи заложби и таланти аз не изпитвам нужда да се задоволявам с онуй, дето не е угодно и на другите.

— Мълчи, Франк! — подкани го Сам. — Тук не му е нито времето, нито мястото за подобни дрязги. Имаме друга, по-важна работа.

— Тъй ли? И к’ва е тя?

— Преди всичко трябва да изпушим лулата на мира, ако не се лъжа.

— С тези индианци?

— Да, поне с вожда им. Нали сам знаеш, че може да бъдеш сигурен в един червенокож едва след като си пушил с него калюмета.

— Добре го знам. Но тогаз трябваше да го пушим още отвън!

— Защо?

— Заради безопасността ни.

— Та нали много бързахме!

— Въпреки лошото време трябваше да намерим някоя и друга минута. А сега ни пъхнаха в таз изба и ако червенокожите не са искрени към нас, то тогаз все едно че сме… Хиляди дяволи! Видиш ли, историята започва! Ето че изтеглят стълбата. Дръжте я, дръжте я!

Франк се втурна напред и с високо протегнати ръце подскочи нагоре, за да се докопа до стълбата, обаче закъсня. Тя изчезна през отвора.

— На ти сега! — извика гневно той. — Ето че загазихме също като Питагор в бъчвата!

— Май че е бил Диоген — поправи го Сам през смях. — Но тази работа със стълбата и на мен ми се струва донейде съмнителна. Защо ли я изтеглиха? Дали спешно им е трябвала за някой от другите етажи? При подобна буря това е твърде възможно. Я да видим дали всички са тук!

Оказа се, че банкерът и счетоводителят му липсваха. Ето защо Сам доволен заяви:

— Вече съм спокоен. Онези двамата са от нашата група и следователно също трябва да се спуснат при нас. Стълбата спешно се е оказала необходима на някое друго място, ако не се лъжа.

— Ами защо сложиха горе капака и затвориха входа? — подхвърли Дрол.

— Как можеш още да питаш? — отвърна му Франк. — Действително се срамувам, че си ми братовчед и приятел! Когато вали, всеки разумен човек си затваря и вратата и устата. А тук не само че вали, ами дъждът се лее като из ведро. Затуй затвориха и изхода — да не ни вали „прима визита“ върху кратуните. Толкоз ли не можеш да го проумееш?