Кралят на петрола

— Да, скъпи приятелю и братовчеде Хелиогабелус Морфеус Едевард Франке, разбрах го, понеже умееш да обясняваш тъй добре.

— Да, сигурно туй ще е причината — съгласи се и Сам. — Имаме време. Нека поразгледаме жилището си, докато вождът слезе при нас. Тъй като разполагаме с лампа, можем да си го позволим.

Съвсем не останаха възхитени от „жилището“. Помещенията бяха абсолютно празни. Нямаше къде да седнат, нямаше одеяла, не се виждаше и следа от слама, сено или шума, от които да приготвят постеля, макар за един-единствен човек. Това значително понижи настроението на измокрените до кости хора. Но Сам не изгуби самообладание и след като се върнаха в средното помещение, той каза:

— Скоро нещата ще се променят. Нека само дойде вождът. После ще получим всичко необходимо.

Младият Ши Со не взе участие в огледа на помещенията. Облегнал гръб о зида, той седеше на пода и замислено се взираше пред себе си, но когато чу утешителните думи на Сам, наруши досегашното си мълчание:

— Сам Хокинс се лъже. Скоро нищо няма да се промени.

— Защо мислиш така? — попита дребосъкът.

— Ние сме пленници.

— Пленници ли? По дяволите! Как стигна до това заключение?

— Индианец съм и знам как стоят нещата, а вие сте опитни уестмани и също можете да се досетите. Когато бяхме на терасата, преди да се спуснем през отвора, забелязах две стълби, облегнати на стената на по-горния етаж. Ако са имали спешно нужда от стълба, защо не са взели някоя от тях, след като им бяха тъй удобно подръка, а изтеглиха тъкмо нашата?

— А-а! Аз също видях онези две стълби. Наистина е странно, че взеха именно тази, дето беше тук.

— И още нещо — продължи младежът. — Къде е Гринли, който се нарича Крал на петрола?

— Мътните го взели, имаш право! — възкликна слисаният Сам.

— Защо липсват тъкмо двамата, които много вероятно той иска да измами? Знае, че ние няма да допуснем да се извърши подобна измама, и има намерение да ги отдели от нас. За да постигне целта си, се е обърнал за помощ към вожда.

— Но как и кога?

— Спомни си двамата бели, които заварихме в ранчото на Форнър! Гринли разговаря с тях. Научих, че дори е бил доста време с тях зад къщата.

— Ако е така, действително нещата се връзват по начин, който ми вдъхва опасения. Но как могат да поемат риска да държат тук затворени толкова много хора? Та ние сме отлично въоръжени и можем да си пробием път и да излезем на свобода.

— Откъде и как?

— Като отворим капака.

— Опитайте де! Сигурно е невъзможно. ,

— Тогава през външния зид.

— Той е направен от камъни и от хоросан, който е по-твърд и от тях.

— А през тавана?

— Опитайте да видим дали ще си пробиете път с ножовете!

— Но освен вожда отвън забелязах само жени и деца!

— Воините са се били скрили. Казаха, че са на лов. Та какъв ли дивеч ще се намери по това годишно време в тази пустинна местност? Нали знаеш, че няколко индиански племена са изровили бойната секира. Щом те са тръгнали по бойната пътека и по всяко време е възможно да се появят на всяко място, нима тогава воините от някое друго племе ще проявят непредпазливостта да напуснат укрепения си лагер, за да отидат на лов и така да изложат живота си на опасност? И нима пуеблосите изобщо ходят тъй масово на лов?

Не преживяват ли по-скоро от добивите, получени от техните градини?

— Прав си. Не мога да оборя доводите ти.

— Да, ние сме пленници.

— Тогава нека се убедим дали е така и преди всичко да опитаме дали капакът може да се отвори.

Дик Стоун и Уил Паркър застанаха един до друг. Сам се качи върху раменете им, за да достигне капака, и като го натисна с плещи, се опита да го отмести. Напразно. Капакът не се помръдна нито на сантиметър.

— Вярно, затворили са ни — каза той, докато слизаше на пода. — Но ще им покажем на тези мерзавци, че криво са си направили сметката.

— Как? — попита Стоун.

— Ще пробием дупка и ще се измъкнем, или през зида, или през тавана. Да се захванем най-напред със зида.

На светлината на малката лампа огледаха първо няколко места в зидовете на различните помещения на етажа. Оказа се, както бе споменал Ши Со, че по цялата си дължина външната стена се състоеше от масивни камъни, свързани помежду си с такъв хоросан, който никакъв нож не можеше да изкърти. А с други, по-здрави инструменти те не разполагаха. Ши Со остана да седи на мястото си, без да взема участие в огледа на зидовете.

После се заловиха с тавана, откъдето може би щяха да съумеят да си пробият път. Всички мъже участваха в търсенето на подходящо място, като винаги двама от тях заставаха един до друг, а трети се качваше на раменете им, за да се опита да издълбае с ножа си каквато и да било дупка. Но стана ясно, че най-долният пласт на тавана се състои от гредоред, направен от здрав като желязо дървен материал, който дори в продължение на столетия не беше пострадал от влагата и оказваше на ножовете непреодолима съпротива. Така пленниците изобщо не разбраха от какво се състоеше по-горният пласт.

Жените наблюдаваха тези усилия с боязливо и нетърпеливо очакване. След като всичко се оказа безполезно и опитите бяха прекратени, госпожа Розали гневно извика: