Кралят на петрола

В този миг Краля на петрола отново се появи в отвора. Спусна една стълба и тихо подкани двамата:

— Успях, ето ви стълбата, качвайте се горе!

— Не можем, вързани сме — отвърна му Ролинс.

— Това е лошо, ще изгубим скъпоценно време, защото се налага да сляза при вас.

Той се спусна долу, опипа ремъците им и ги сряза. Двамата мъже се изправиха и протегнаха ръце и крака, за да възстановят нарушеното си кръвообращение. Същевременно Ролинс се обади:

— Сър, никога няма да забравя какво направи за нас! Я ми кажи как успя да…

— Шшт, тихо! — прекъсна го Краля на петрола. — После ще говорим за това. Сега нямаме време. Трябва бързо да изчезваме, защото всеки миг е възможно да дойде някой, за да види какво правите. В такъв случай сме загубени! Качвайте се бързо! И не се изправяйте в цял ръст, иначе незабавно ще ви забележат. Налага се да се отдалечим пълзешком.

Той се заизкачва по стълбата и двамата го последваха. Горе се прилепиха плътно към терасата.

— Погледнете нагоре! — прошепна им той. — Виждате ли постовете?

На фона на светлото звездно небе те забелязаха застаналите по горните платформи индианци. С цялата им неопитност на двамата изобщо не им направи впечатление, че долу при тях, където постовете бяха най-необходими, не се мяркаше жив човек. И също така не се досетиха, че застаналите горе пазачи много добре ги виждаха и че цялото поведение на Краля на петрола не беше нищо друго освен чиста измама. Той остави дупката открита и стълбата спусната в нея и прошепна на двамата:

— Следвайте ме безшумно до ръба, където съм подпрял друга стълба. Слезем ли долу, без да ни забележат, едва тогава няма да има от какво повече да се боим.

Те запълзяха към края на първата тераса и видяха облегнатата стълба. И това не им направи никакво впечатление. Един подир друг се спуснаха долу и така се озоваха извън пуеблото.

— Най-сетне, най-сетне! — обади се Краля на петрола. — Успяхме. А сега бързо да изчезваме!

— Още не, мистър Гринли! — каза съвестният Баумгартен. — Нашите спътници не са ли също в плен?

— Разбира се.

— Нима ще ги изоставим? Не е ли наш дълг да…

— Глупости! — прекъсна го Гринли. — Що за хрумване! Вождът ни излъга. Воините му съвсем не са на лов, а са тук. Какво ли можем да направим ние тримата срещу шейсет или седемдесет добре въоръжени индианци? Бихме отишли на сигурна гибел. Радвайте се, че измъкнах вас двамата! А всяко забавяне неминуемо ще ни погуби.

— Може и така да е, но ми е жал за хората, които нямаме възможност да спасим.

— О, те сами ще се погрижат за себе си. Та нали между тях се намират неколцина способни уестмани, които сигурно ще намерят някакъв изход.

— Това ме успокоява. Ами как ще се придвижваме? Вероятно ще ни преследват. Ех, ако разполагахме с конете и оръжията си. А и нашият багаж ще ни липсва.

— Всичко е налице. Спасих го.

— Какво? Как? Та това е невъзможно!

— О, всеки храбър човек прави за приятелите си дори невъзможното възможно. Вярно, че ако бях съвсем сам, нямаше да се справя. Намерих помощ и подкрепа.

— От кого?

— От двама доблестни джентълмени, при които ще ви отведа. И тъй, бързо елате, не бива да се бавим повече нито миг.

Той ги поведе покрай външната стена на пуеблото, а после се насочи към онзи хаос от скални отломки, където същия ден се бяха крили индианците. Там те се срещнаха с Бътлър и Полър и при тях намериха не само конете и оръжията си, но и цялата си останала собственост. Това вече нямаше как да не ги учуди, обаче Краля на петрола пресече всичките им въпроси с думите:

— Сега трябва незабавно да се махнем оттук, защото, както ти самият съвсем правилно предположи, ще ни преследват, а в такъв случай е необходимо да спечелим възможно най-голяма преднина. Пътем ще научите как се случи всичко.

Той си беше съчинил една достоверна историйка и беше убеден, че двамата щяха да я приемат тъй, както му се искаше. Възседнаха конете и препуснаха в галоп. Банкерът бе преизпълнен с чувство на благодарност към своя спасител и останалите в пуеблото хора не го интересуваха, ала Баумгартен не можеше да се отърси от мисълта, че всъщност бе техен дълг поне да се опитат да спасят своите спътници.