Кървавата река

Вместо да се хвърли на земята, Клиъруотър се обърна към самолета, сякаш го предизвикваше. Около нея избухна облак от прах от камък и пръст…

Дори да бяха на крака, Стив и Кадилак бяха твърде далеч, за да я издърпат от линията на огъня. Ръцете и главата на Клиъруотър трепнаха неудържимо, после тя падна — беше ударена.

Стив изтръпна от ужас. Но ужасът беше достатъчен да отвори каналите, които го свързваха с Роз.

„О, благословена майко! Роз! Ако означаваме нещо един за друг, помогни ми!“

Клиъруотър бавно се обърна по гръб и се опита да повдигне лявата си ръка към скайхока, когато той се плъзна над главите им. Но от устните й излезе единствено кръв. Ръката й падна, пръстите й бяха протегнати към Стив.

Стив с мъка се изправи и тръгна със залитане към мястото, където лежеше Клиъруотър. Малоун тръгна с него. Кръв се стичаше през туниката и панталоните на избелелите й памучни дрехи на роб. На по-светлите места кожата й беше станала сивкавобяла. Не беше мъртва, но скоро щеше да умре, ако не…

„Да, малка сестричке, чувам те, разбирам те…“

Глава 15

Малоун прегледа раните на Клиъруотър и изсумтя песимистично:

— Жалко, че Медицинската шапка не е с нас. Направо не знам откъде да започна.

Стив преглътна сълзите си и помилва лицето на Клиъруотър, но не последва никаква реакция. Тя беше в безсъзнание. Вероятно в дълбок шок. Той хвана ръката й и я стисна силно в опит да влее своята жизненост в тялото й. Умът му я молеше да живее. Молеше я да му прости. Ако двамата с Кадилак не бяха започнали този безсмислен спор, предизвикан от отказа на мюта дори да помисли за освобождаването на Роз от ешелона’, може би щяха да видят скайхока по-рано. Тогава това нямаше да се случи.

Но не всичко беше изгубено. Не и сега, когато Роз беше тук…

Стив хвана ръката на Малоун.

— Нищо не разбирам от рани. Можеш ли да спреш кръвта?

— Мога да опитам. Но ще бъде само временно. Ако държиш на курвата си, те съветвам да потърсиш друг за помощ.

Стив не отвърна на подигравката. Спречкването с Кадилак беше достатъчно за деня.

— Трябва да я спасим.

— Заради онзи номер, който извъртя на двама ви?

— Заради много причини. Направи каквото можеш…

— Добре. Но имам и една друга работа, за която трябва да се погрижа. — Малоун се обърна и извика двама от приятелите си. — Анди! Джейк! Вземете няколко момчета и се оправете с Гордън и Уолш на наблюдателния пост.

Не прозвуча като намерение за окачване на медали.

Анди и Джейк поведоха група въоръжени мъже към наблюдателния пост, а Стив се обърна към Кадилак, който все още лежеше на земята, явно също в безсъзнание. Гриф, един от помощниците на Малоун, беше коленичил до него и го преглеждаше.

Стив отиде при тях.

— Лошо ли е ранен?

— Не, само повърхностни рани. Ще се оправи. — Гриф посочи раните от куршуми по външната страна на лявото бедро и лявата страна на корема, после обърна Кадилак да покаже на Стив мястото, където два други куршума бяха разкъсали кожите отдясно на гръдния му кош.

Една цицина на тила на Кадилак обясняваше защо е в безсъзнание — беше се ударил в някой камък. Но беше извадил невероятен късмет — при пряко попадение медните куршуми със стоманен връх се взривяваха, а той беше само одраскан. Раните на Клиъруотър бяха несравнимо по-лоши.

— Имате ли сулфаниламид? — Това беше антисептична пудра, използвана за предпазване от инфекция на открити рани.

— Да. Но не го прахосвам за разни скапани диваци — изръмжа Гриф.

Стив го хвана за яката.

— Направи го, приятел. Този човек ни е необходим в добра форма. Той е нашият билет за безпроблемното ни бъдеще.

— Сериозно? — Гриф не изглеждаше впечатлен.

Стив отпусна хватката си.

— Искаш да се отървеш от мютите, нали?

— Това ще направи живота ни много по-лесен.

— Точно това е човекът, който може да го направи. Погрижи се за него. — Стив потупа Гриф по рамото и се изправи. Изпратената от Малоун група се връщаше и водеше Гордън и Уолш. Двамата бяха престанали да се опитват да се предпазват от прикладите на пушките, които се сипеха върху тях от всички страни. Очевидно знаеха какво ги чака.

Групата спря пред Малоун. Лицето на Уолш беше одрано и ожулено, едното му око вече се затваряше. Десният крачол на Гордън беше кървав от рана на бедрото.

— Опита се да избяга — обясни Джейк.

Малоун извади трицевния си въздушен пистолет и го вдигна пред нещастните нарушители.

— Знаете ли какво е това?

Не последва никакъв отговор.

— Двама мъртви и трима ранени, защото пропуснахте да видите скайхока! — Той посочи Кадилак. — Без да броим диваците. Но вашите другари, които вие трябваше да запазите… — Той се удари по гърдите. — И едва не надупчиха и моя задник! Какво правехте, по дяволите… Боя ли гледахте?

Стю Уолш се изправи предизвикателно и изграчи:

— Всички го гледаха!

Малоун допря пистолета си до гърлото на Уолш и стреля. После се обърна към Гордън.

— Имаш ли да кажеш нещо?

— Да. Съжалявам, че няма да присъствам, когато дойде твоят ред. — И заплю Малоун с кървава храчка.

Малоун се избърса, после прибра пистолета в кобура и извади бойния си нож.

Всички затаиха дъх.