Кървавата река

— Единственият, който ще получиш. Ти често се отнасяш така с мен. Сега мога ли вече да се изкъпя?

— Да, мисля, че трябва — каза Клиъруотър. — Време е и двамата да се поохладите. Иначе няма да стигнем доникъде.

— Напротив — отсече Стив. — Време е да изясним нещата. — Той посочи Кадилак. — Искам да знам какво всъщност изкарва този човек от кожата му? Не понася конкуренцията? Иска всички да се оттеглим и да го оставим той да ръководи? Е, няма да стане. — Беше възможност да отмъсти на Кадилак. — Първото място трябва да се спечели, амиго. Трябва да си по-добър от всички. По-силен, по-подъл, по-умен…

Кадилак махна с ръка и мина покрай Стив.

— Стой! — заповяда Клиъруотър.

— Може би си прав да не ми вярваш — продължи Стив. — Определено, когато се отнася за теб. Отдавна чувствам, че ти го дължа, първо, задето ми спаси живота, и второ, задето на два пъти аз ти измъквах задника от огъня. Не защото исках, а защото трябваше да го направя. Ако не беше заради Клиъруотър и Мистър Сноу, отдавна щях да те изоставя.

— Така ли? Щял си да изоставиш мен? Ако не беше споразумението, което направих с Коджак, главата ти щеше да е на кол пред техните колиби! Кой видя, че идва корабът с колела? Кой предложи най-добрата идея как да се качим на него?

— Да. И след като го направихме, ти провали всичко, като си изтърва нервите! Провали се при най-елементарния трик! Кой щеше да храни сега рибите, ако не го бях извадил на брега?

Устата на Кадилак трепна — той се мъчеше да овладее гнева си.

— Не ти дължа нищо, Брикман! Моите хора изплатиха десетократно този дълг и онова, което те не ти дадоха, ти си го взе сам. Спасяването на змийската ти кожа беше най-лошото нещо, което съм направил през живота си.

— Да. И знаеш ли защо? Защото накрая се изправи пред истинска конкуренция… вместо пред онези диваци с провиснали джуки, които са те слушали толкова години!

Клиъруотър хвана Кадилак, за да не му позволи да си извади ножа.

Стив продължи да му се присмива.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Не можеш да ми простиш, че те извлякох от уютната ти дупка в Херън Пул, където можеше да обръщаш шише подир шише със саке и да се въргаляш с разни робини с дръпнати очи. Какви сладки малки мацки! Ти беше толкова зает с удоволствия, та не можа да видиш, че е само въпрос на време кога ще бутнат бурето под краката ти. Мислеше се за голям началник. А кой ти даде работа?! Аз! Ти никога не си имал нито една оригинална идея през целия си скапан живот! Всичко в главата ти, което заслужава да се знае, беше откраднато от мен! Всичко, което си знаел преди това, ти е било дадено от Мистър Сноу, и всички онези японски истории бяха глупости! — Той се засмя презрително, преди да нанесе унищожителния удар. — Искаш истината? Добре, ето я и нея, приятелю. Имаш посредствен ум с посредствени идеи. Мислиш се за роден да водиш Избраните? Аз не бих ти поверил да отговаряш и за купчина бизонски лайна!

Клиъруотър видя Малоун да се изкачва по склона към тях. Няколко ренегати го следваха. Тя застана пред Кадилак и се опита да предотврати боя, преди да е дошъл Малоун.

— Чуйте ме! Нека вятърът отнесе казаните гневни думи. Не им отговаряйте с остро желязо!

Думите й останаха без внимание. Те можеха да са кръвни братя, но обидите бяха твърде тежки, за да могат да се понесат. За тях трябваше да се отмъсти! Кадилак изрева гневно и острието на ножа му блесна като сребърен бял огън в светлината на следобедното слънце.

Стив измъкна бойния си нож и се приготви да отбие първата атака на противника си.

Клиъруотър се обърна към Малоун.

— Моля…

Той вдигна ръце.

— По дяволите. Не знам за какво е този спор, но ако искат да се колят, да си се колят.

Клиъруотър се опита да ги спре.

— Вие полудяхте ли? Спрете! Веднага! — Призивът й отново остана нечут — те продължиха да обикалят един около друг, да замахват и да приклякат, за да проверят реакциите си. Клиъруотър разбра, че трябва да направи нещо, но какво?

Отговорът дойде отвътре. Изблик на сила, която изникна от гнева й със смразяващ кръвта писък.

Малоун видя очите й да горят със син огън. Ръцете й се протегнаха и се насочиха към главите на дуелиращите се. Малоун се гордееше, че е твърд човек, но звукът, който излезе от устата й, беше толкова ужасяващ, че той почувства как ще напълни гащите.

Ефектът върху Брикман и мюта беше още по-поразяващ. За част от секундата те като че ли се вцепениха; ножовете паднаха от ръцете им, в следващия момент те полетяха на няколко метра в различни посоки, паднаха тежко и останаха проснати на земята от невидимия удар, нанесен от Клиъруотър.

Малоун никога не беше виждал такова нещо. Обърна се смаяно към Клиъруотър — и се ококори още повече: зад нея, над хребета, като смъртоносна птица се появи един нисколетящ скайхок и полетя право към тях.

Малоун се хвърли под една скала; няколкото други нарушители, които гледаха боя, изкрещяха уплашено. Но беше много късно. Потокът от куршуми, изстрелян от скайхока, вече ореше смъртоносна бразда през тревата и пръстта към Клиъруотър, откъртваше люспи от камъните и изпращаше виещи рикошети във всички посоки.