Кървавата река

— Вината е моя, защото не съм й обяснил нещата правилно — каза Стив. — Ти знаеш какво искам да кажа… разликата между нашите отношения и онова, което чувствам към нея.

— Има ли разлика?

— Е, стига вече! — засмя се Стив. — Вече започваш да ме дереш жив. Какво имаш предвид?

Кадилак свали буренцето от устата си.

— Истината. — Той избърса устни с ръка. — Значи… господарите ти знаят за тази връзка между вас.

— Да. Откакто ти ме простреля със стрелата. Но в началото не знаеха, че можем да си предаваме мисли. Това споделено стресово явление, което лекарите наричат „психосоматична травма“ — то го разкри.

— Но сега знаят, че можете да си говорите от разстояние, нали? — настоя Кадилак.

— Разбира се! Роз трябваше да им каже! Това беше единственият начин, по който можеше да ни помогне.

— Очевидно. Онова, което ме поразява, е изключителната вяра, която те, изглежда, имат в способностите на сестра ти, и скоростта, с която реагираха. И организацията и усилието, необходими да изпратят пет самолета на такова разстояние, за да проведат атака през нощта! Само за да спасят твоя живот. Учудващо…

— Разбира се, те не знаят, че ти вече не си лоялен поданик на Федерацията — продължи Кадилак. — Но сигурно вярват, че Роз е надеждна. Защо иначе ще си правят целия този труд? Аз мога да измисля само едно обяснение. Тя трябва да е доказала своите достойнства преди този случай. Ти казваш, че са я държали заложница, за да си осигурят покорството ти, но е ясно, че те трябва да знаят, че не ти си вдигнал във въздуха ешелона. Иначе щяха да я заставят да ти направи нещо лошо. Чудя се какви други съобщения си предал?

— Никакви! Единственият път, когато имахме същия силен контакт като този на кораба, беше когато ние петимата и Сайд-Уиндър бяхме на път за Лонг Пойнт в надувните лодки. Думите или мислите… — Стив търсеше подходящо обяснение — … целостта на изживяването, които съставят всичко от онова, което искаш да знаеш, минават само… според нея… когато аз се отворя. В моменти на силно напрежение връзката се осъществява рефлексно, иначе е скрита. Ако аз не я включа, тя не може да достигне до мен.

Това не беше съвсем вярно, но Стив не знаеше за прогреса, който Роз беше постигнала в периода след тяхната среща — уредена с мълчаливото одобрение на Първото семейство — в Сантана Дийп.

— Какво ти каза тя по пътя към Лонг Пойнт? — попита Клиъруотър.

— Че онова, което съм намислил да направя, е правилно.

— И какво беше то?

Стив се обърна към Кадилак.

— Да остана с теб, да открадна самолетите и да отлетя на запад.

— Защо?

— Защото така бяха планирани нещата.

— От кого?

— Не ми каза.

Отново беше ред на Клиъруотър да зададе въпрос.

— Говорихте ли след като напуснахме Коджак?

— Не. — Стив се поколеба, после каза: — Опитах се да държа тази страна на мозъка си затворена. Освен ако не изпаднем в друга невъзможна беда, щях да държа ума си затворен, докато вие не се върнете у дома. Аз, хм… е, ще бъда честен, не искам да рискувам и да издам нашето положение. Роз няма да ме издаде, но… но работата е там, че не зная на какъв натиск е подложена.

Клиъруотър кимна, но не можеше да се каже дали му вярва, или просто потвърждава приемането на информацията. Стив гледаше предизвикателно Кадилак над огъня.

— Доволен ли си?

— Да. За момента.

Майната ти…

Когато падна нощта, се свиха около огъня в спалните си кожи. Клиъруотър лежеше с ръка, протегната към Стив, но според мълчаливо взаимно споразумение спяха отделно, за да не дразнят нараненото его на Кадилак. В селището на Коджак това не беше проблем: Кадилак имаше собствена колиба и достатъчно от така наречената от рибарите „нощна стръв“, която да слага на кукичката си. Но положението става по-деликатно, когато човекът, чието момиче си отнел, е на по-малко от метър, а момичето лежи в прегръдките ти… и изобщо не можеш да спиш.

Тази вечер беше различно. Стив се събуди и намери Клиъруотър под своите кожи.

— Какво…

Тя сложи пръст на устните му.

— Шшт. — Погали го по лицето и го целуна страстно. Беше гола — само по долната риза, която беше донесла от Ни-Исан. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му и намериха връзката на кожите му за ходене.

Едно бързо издърпване на страничните връзки на триъгълната препаска около бедрата му откри достъп до арената за действие. Клиъруотър се плъзна върху него, възседна го и вдигна ризата си над главата. Легнал под нея, Стив успя да вдигне своята до подмишниците.

Тя дръпна кожената завивка над раменете си, наведе гърдите си до нетърпеливите му устни, после натисна със стъпала прасците му, раздалечи краката му и плъзна тялото си надолу, докато влажните устни на вагината й не спряха във втвърдяващия се пенис. Стив почувства твърдите й бедра да се затварят около него.

— Оооох-оооох-оооох! Оох, Небесна майко…

Клиъруотър заглуши гласа му с изпиваща целувка, която се премести от устата му върху лицето и врата. Сякаш искаше да го изяде жив.

Стив отговори по същия начин, ръцете му галеха гърба й, процепа между бедрата, после бедрата и тънката талия до очарователните извивки на гърдите.