Кървавата река

— Слушай, това наистина е излишно… ясно ли е? — Стив се изправи и се опита да остане спокоен, но част от натрупания гняв се прояви в гласа му. — Ние сме квит. Нищо не ти дължа. В това число и обяснение! Свърших моята работа да стигнем дотук. Ако и това не е достатъчно… Омръзна ми да вадя кестените от огъня заради вас. — Той посочи западните хълмове. — Уайоминг е натам! Продължете! Тръгнете по залез-слънце! Аз ви оставям!

Но когато се обърна, Клиъруотър го хвана за ръката.

— Облачни воине!

— Стига. До гуша ми дойде от този човек! Откакто си пъхна носа в цялата работа, вечно е надут! — Той погледна през рамо към Кадилак. — Продължавай да създаваш неприятности, приятелче! Чудесно го правиш.

Кадилак се изправи и започна да си събира нещата.

— Да тръгваме! Без него сме в по-голяма безопасност!

Клиъруотър хвана ръцете на Стив, преди да може да ги стисне в юмруци и да се хвърли срещу Кадилак.

— Това е лудост! Какво ще направиш?

— Оставам с тези хора. Какво толкова, по дяволите? Те поне са от моя вид!

— Но те вече не са от твоя вид. Погледни си ръцете! Мислиш ли, че ще ти позволят да живееш между тях с такива шарки?

— Стига, скъпа! Това е само боя! Ще намеря сапунени листа и ще я измия. Кристо! Не е чак толкова трудно!

Клиъруотър се усмихна тъжно.

— Мислиш ли, че ще променят мнението си толкова бързо, колкото ще се промени цветът на кожата ти? Виждам как ни гледат. Наричат ни „диваци“…

— Да, знам…

Тя стисна ръцете му по-силно.

— В техните очи ти си нечист… каквито сме и ние. Ти няма да си в безопасност с тях. Тези хора може да са избягали от тъмните светове, те може да водят преговори и да не се бият с Плейнфолк, но в сърцата си ни мразят и се страхуват от нас.

— Тогава може би ще можем да ги научим на някои неща… да им покажем, че е възможно моят и твоят вид да живеят заедно. Не е точно както си го мислех, но е по-добро, отколкото да трябва да слушам този задник!

Кадилак кипна.

— От задник го чувам! — Той махна на Клиъруотър. — Хайде. Да си съберем нещата и да се махаме оттук, преди да съм направил нещо, за което и двамата ще съжаляваме.

— Не! Няма да тръгна, ако тримата не сме заедно! — Клиъруотър тропна гневно с крак. — Помири се с кръвния си брат! Веднага!

Кадилак вдигна юмруци към небето.

— Небесна майко! Каква горчива чаша трябва да изпия! — Той посочи обвиняващо Стив. — Няма да тръгна с тази лъжлива крастава жаба, докато не се закълне в главата си да ни каже истината!

Сините очи на Клиъруотър се втренчиха в Стив. Беше изумително как променяха цвета си в зависимост от настроението й. Този път те бяха дълбоки лазурни езера, които подканяха душата му да се гмурне в дълбините им.

— Направи го заради мен…

— Добре — каза Стив. — Да пукна, ако…

Тя хвана ръката му и я сложи на гърдите си.

— Моето сърце ще се пръсне, облачни воине. Ако думите ти не са верни, те ще убият мен, не теб.

Стив изпита тревожното чувство, че казва истината. И тримата седнаха. Клиъруотър вдигна буренцето със саке и го подаде на Стив. Учудващо, но Кадилак не възрази. Или не се осмели да възрази. Стив би искал да изпие много преди да му го върне, но се задоволи с две глътки, за да смаже езика си, и след това го върна с японската дума за „Наздраве!“, която бе научил от лидера на ронините Нобуро Нака-Джима: канпай!

С голяма неохота, която идваше от вкоренения му навик да пази истинските си мисли и чувства — плюс съображението, че всяка информация, запазена в тайна, може да послужи като тактическо предимство, той им разказа за телепатичната дарба, с която бяха родени двамата с Роз. Дарба, която, доколкото знаеше, имаха само те.

И описа как, когато беше свален с ръка, закована за шлема от стрелата на Кадилак, същите рани се бяха появили на дясната ръка и главата на Роз, за да изчезнат няколко часа по-късно, без да оставят следа. Това неизбежно доведе до необходимостта да обясни как тази дълбока хармония, която те пазеха в тайна от ранно детство, беше създала една нерушима връзка, „единство“, което се простираше отвъд най-интимните връзки на дружбата и което той не можеше дори да опише.

Разкрил дълбоката си тайна, Стив замълча смутено — надяваше се, че Клиъруотър може би ще разбере за какво говори. И че може би ще разбере посланието, което той се опитваше да предаде с очи — своите също толкова дълбоки чувства към нея. Клиъруотър беше отворила съвсем различна страна от неговата природа, беше събудила чувства, които отначало той не можеше да опише. Тя беше научила и двамата на значението и езика на любовта. Беше й го казвал много пъти. Искаше отново да й го каже, но не можеше да го направи пред намусения Кадилак.

— Обичаш ли я? — попита Клиъруотър.

— Не по начина, който имаш предвид.

— И какъв е този начин?

Двамата оставиха въпроса на Кадилак без отговор.

— А Роз? Тя обича ли те?

Стив замълча; спомни си за Сантана Дийп.

— Трябва ли да отговоря на този въпрос?

— Ти вече отговори. Какви чувства изпитва тя към мен?

— Тя не разбира.

— С други думи, смята ме за заплаха.