Кървавата река

— Но ние нямаме нужда от тях. Досега всичко вървеше по план. Как ще обясним присъствието им? Това ще доведе единствено до допълнителни усложнения!

— Не е така.

— Брикман. Много е лесно. Просто тръгваме!

— Да, но… те вече мислят, че може да е добре да задържат конете. — Стив замълча, за да може Кадилак да възприеме казаното, после добави: — Всичките.

— Разбирам…

— Точно затова ми трябват още няколко дни — да разбера какви са намеренията им. Ако не можем да се разделим като приятели, следващото най-добро нещо е да ги вземем с нас. Помисли за това. Ако се случи най-лошото, М’Кол винаги могат да ги продадат при реката.

Кадилак го погледна. Почти не можеше да повярва на ушите си.

— Ще направиш това на хора от собствения си вид?

— Ти не би ли го направил?

Кадилак скри раздразнението си, че е надхитрен.

— Да…

— Виж — каза Стив. — Знам как се отнасят към теб тези хора, но ти не си центърът на света. За тях агентите стоят по-ниско и от мютите. Аз не защитавам само твоя задник. Бях принуден да направя някои фантастични маневри.

Това беше случаят, който търсеше Кадилак.

— Е, когато се стигне до фантастични маневри, ти си ненадминат.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че макар да твърдиш, че ми спасяваш живота, и се кълнеш, че си мой кръвен брат, ти продължаваш да играеш двойна игра!

Стив посрещна обвинението със сух смях.

— За какво говориш, по дяволите!?

— За кораба с колела! Когато той пламна и се взриви, предположих — понеже ти не каза нищо, — че е дело на Талисмана! Можеш да си представиш изненадата ми, когато накрая накарах Клиъруотър да говори за това — и то не беше лесно, казвам ти — и да открия, че тя вярва, че корабът е бил атакуван от стрелолисти. От самолети от Федерацията!

Хванат неподготвен от неочаквания обрат на разговора, Стив инстинктивно даде уклончив отговор.

— И защо мисли така?

— Да не искаш да кажеш, че греши?

— Не точно.

— Добре, Брикман, какво точно казваш ти?

— Че правиш погрешно заключение.

— Значи, с други думи, Клиъруотър е права. Корабът беше атакуван от самолети!

— Виж… не те разбирам. Ние се измъкнахме, нали? И оттогава ти си в центъра на внимание.

— Е, и?

Точно в този момент Клиъруотър се върна. Усетила напрегнатата атмосфера, тя седна между тях, без да каже нищо, и почна да грее ръцете си над огъня.

Стив я изгледа многозначително и каза:

— Защо те интересува как е потънал корабът? Потъна. И край.

Кадилак се усмихна съжалително. Най-после… Шанс да отмъсти за оскърблението.

— Типично за теб! Ти си пълен с толкова лъжи и измами, че не можеш да признаеш истината. Ще оставя настрана подигравателната ти забележка, че съм в центъра на внимание. Ще ти кажа само, че не съм забравил, че ако не ми беше спасил живота, нямаше да съм тук. Но въпросът не е в това. Онова, което трябва да изясним, преди да направим и една стъпка напред, е да установим на коя страна си ти.

— Не е ли очевидно?

Кадилак вдигна умолително ръце към Клиъруотър.

— Разбираш ли какво искам да кажа?

Клиъруотър погледна Стив.

— Кажи ми, облачни воине… запалването на кораба с колела… — дело на твоите приятели от Федерацията ли беше?

— Да…

— Ти ли ги извика?

Стив не искаше да лъже Клиъруотър. Ако не намереше бързо начин да отклони този разпит, щеше да бъде принуден да каже истината. Той кимна.

— В известен смисъл. — Видя лицето й. — Да, добре, аз ги извиках! Но аз не работя с тях. Аз ги използвам. Това беше единственият начин да се измъкнем от кораба… и трябваше да го използваме!

— Съгласен съм — каза Кадилак. — Беше майсторски удар.

— Добре. — Стив го плесна по коляното. — Хайде да спрем дотук. Коджак са щастливи, вие сте на път за дома си и Талисмана доказа силата си. — Той погледна и двамата. — Какво повече искате?

— Искам да знам защо го направиха, Брикман. Ние направихме няколко пробойни в един от техните ешелони, забрави ли? За което ти предполагаше, че ще бъдеш обвинен. Очевидно някой… и може да се окаже, че този някой си ти… е оправил нещата.

Стив се намръщи.

— Защо мислиш така?

— О, стига. Не съм толкова наивен! Ако твоите господари са били готови да изпратят… — Той потърси помощ от Клиъруотър. — Колко бяха… четири?

— Пет…

— Пет самолета на деветстотин и петдесет мили да запалят кораба, те сигурно вярват, че ти все още работиш за тях. Аз не мога да измисля друга причина. Ти можеш ли?

Стив пренебрегна обвинението в предателство.

— Ти ми кажи. Ти си този, който знае всички отговори.

Търпението на Кадилак започна да се изчерпва.

— Затова не се съгласяваш с никого. — Той надигна буренцето и опъна една глътка.

Стив погледна за момент Клиъруотър, после каза:

— Попитай нея. Тя знае на коя страна съм.

Кадилак повиши глас.

— Така ли? Не ми се вярва.