Кървави книги (Том 3)

Тя го разтърси отново, този път по-грубо, но той не реагира. След трескаво търсене Бърди най-сетне напипа пулса му — беше силен и ритмичен. Изглежда, някой го беше нападнал, най-вероятно липсващият приятел на Линди Лий. Къде ли беше той? Сигурно още се криеше в тоалетната, въоръжен и опасен. Бърди не беше глупава, нямаше да влезе вътре, за да провери какво става — това развитие на сюжета ѝ беше познато до болка. Жена в смъртна опасност: стандартна сцена. Тъмната стая, дебнещият звяр. Вместо да нахлуе с трясък в това клише, щеше да постъпи така, както мълчаливо съветваше всяка филмова героиня — да преглътне любопитството си и да извика полиция.

Остави Рики да лежи на пода и се върна във фоайето.

То беше празно. На Линди Лий ѝ беше писнало да чака гаджето си или беше намерила някой на улицата, който да я откара вкъщи. Във всеки случай беше затворила входната врата, оставяйки след себе си слаб аромат на бебешка пудра „Джонсън“. Добре, това със сигурност улеснява нещата, каза си Бърди, докато влизаше в будката за билети, за да телефонира на ченгетата. Беше доволна от мисълта, че момичето е проявило достатъчно здрав разум да зареже смотания Дийн.

Тя вдигна слушалката и в ухото ѝ се разнесе глас:

— Ало — каза той, носов и извънредно любезен. — По това време на нощта е малко късно за телефонни разговори, не мислите ли?

Не беше операторът, Бърди беше сигурна. Още не беше набрала номера. Освен това гласът звучеше като Питър Лори12.

— Кой се обажда?

— Не ме ли познахте?

— Искам да говоря с полицията.

— Ще ми се да можех да ви помогна наистина.

— Ще освободите ли линията? Случаят е спешен! Трябва ми полицията.

— Чух ви още първия път — продължи носовият глас.

— Кой сте вие?

— Започвате да се повтаряте.

— Тук има пострадал човек. Ще бъдете ли така добър…

— Горкият Рик.

Мъжът знаеше името му. Горкият Рик, беше казал той, сякаш говореше за скъп приятел.

Бърди усети, че по челото ѝ избива пот: почувства как излиза през порите ѝ. Той знаеше името на Рики.

— Горкият, горкият Рик — повтори мъжът. — И все пак съм сигурен, че всичко ще свърши добре. А вие?

— Въпросът е на живот и смърт — настоя тя, като се впечатли колко спокойно прозвуча гласът ѝ.

— Знам — каза Лори. — Не е ли вълнуващо?

— По дяволите! Освободете ми телефона! Или ми помогнете…

— Да ти помогна какво? Какво може да стори едно дебело момиче в ситуация като тази, освен да циври?

— Шибан изрод!

— Удоволствието е мое.

— Познавам ли те?

— И да, и не. — Гласът трепна.

— Ти си приятел на Рики, нали? Някой от наркоманите, с които обича да се мотае. Само на тях би им хрумнала подобна тъпотия. Добре, направи си глупавата шега, а сега освободи линията, преди някой да е пострадал сериозно.

— Разтревожена си — каза меко мъжът. — Разбирам… — Гласът му се повиши с една октава като с магия. — Искаш да помогнеш на човека, когото обичаш… — Гласът стана женски, произношението му се промени, любезният тон премина в мъркане. Сега звучеше като Грета Гарбо.

— Горкият Ричард — каза спокойно жената на Бърди. — Беше толкова старателен, нали?

Бърди онемя: имитацията беше съвършена като тази на Лори; гласът — толкова женствен, колкото мъжествено бе звучал допреди миг.

— Добре, впечатлена съм — рече тя, — а сега ме остави да се свържа с ченгетата.

— Няма ли да е прекрасно да излезем да се поразходим тази нощ, Бърди? Само ние двете, заедно.

— Знаеш името ми?

— Разбира се, че го знам. Ние сме много близки.

— Какво имаш предвид?

Отговори ѝ гърлен смях, прекрасният смях на Гарбо.

На Бърди ѝ писна. Номерът беше прекалено убедителен: усети, че се поддава на имитацията; започваше да ѝ се струва, че разговаря със самата звезда.

— Не — каза тя на телефона, — не се опитвай да ме убедиш, разбра ли? — После си изпусна нервите и изкрещя „Измамник!“ с такава сила, че усети как слушалката се разтресе в ръката ѝ, преди да я тресне. Излезе от будката и отиде до входната врата. Не я беше затворила Линди Лий. Беше заключена и залостена от вътрешната страна.

— По дяволите! — изруга тихо Бърди.

Фоайето внезапно ѝ се стори по-малко отпреди, хладнокръвието ѝ — значително намаляло. Тя се шамароса мислено по лицето — стандартна реакция към изпадаща в паника героиня. Реши да се съсредоточи върху ситуацията.

Първо: Вратата беше заключена. Не беше заключена от Линди Лий, Рики не би могъл да я заключи, а тя със сигурност не го беше направила. Което означаваше…

Две: Тук имаше някаква откачалка. Може би онзи, онази или с каквото там беше разговаряла по телефона. Което означаваше…

Три: Той, тя или то трябваше да има достъп до друг апарат някъде в сградата. Единственият друг телефон, който ѝ беше известен, се намираше на горния етаж, в склада. Но да се качи горе беше изключено. За причините виж Героиня в смъртна опасност. Което означаваше…

Четири: Трябваше да отвори вратата с ключовете на Рики.

Така, ето я заповедта: да вземе ключовете от Рики.

Бърди се върна в салона. Стори ѝ се, че лампите примигват или паниката беше засегнала оптичните ѝ нерви. Не, примигваха лекичко; целият салон потрепваше, сякаш дишаше.

Майната му: вземи ключовете!