Кървави книги том 4

– Не е твоя работа – отговори дръзко Поуп и за момент си пролича, че някога е бил мъж, свикнал да му се подчиняват. Избухването на бездомника накара Карни да извърне поглед от мушичките и да се втренчи в изпитото му лице. Незнайни падения го бяха лишили от достойнство и сила, но там, под мръсотията, все още се забелязваше нещичко от предишното достолепие. Какъв ли е бил навремето, зачуди се Карни. Може би банкер? Или съдия, изгубен завинаги за закона?

Катсо се включи в забавата, като започна да претърсва дрехите на Поуп, докато Ред го притискаше за гърлото към стената. Мъжът правеше опити да се съпротивлява, размахваше ръце като вятърни мелници и очите му ставаха все по-големи. „Не се бори – помъчи се да му внуши Карни, – само ще стане по-лошо.“ Но старецът, изглежда, беше на ръба на паниката. От устата му излизаха задавени протести, които приличаха повече на животинско ръмжене.

– Някой да му хване ръцете – каза Катсо и се наведе, за да избегне поредната атака на Поуп.

Брендан хвана бездомника за китките и му изви ръцете високо над главата, за да улесни претърсването. Дори сега, когато всяка надежда да се освободи беше изчезнала, Поуп продължи да се гърчи. Той успя да изрита здраво левия пищял на Ред и получи в отговор юмрук в лицето. От носа му шурна кръв и потече в отворената му уста. Карни знаеше, че ще има още червено. Беше виждал много снимки с ярка кръв, лъскави намотки от черва, жълта мазнина и морави дробове – и всички тези блестящи цветове се криеха в сивото тяло на Поуп. Не беше сигурен защо му хрумна тази мисъл. Тя го потисна и Карни се опита да се съсредоточи отново върху мухите, но не успя, защото Поуп нададе мъчителен вик – Катсо беше разкъсал една от жилетките му, за да се добере до онова, което скитникът криеше под тях.

– Копелета! – изкрещя Поуп, без да му пука, че с обиди ще си спечели още удари. – Махнете си шавливите ръце от мен или ще ви убия. Всички ви ще...

Юмрукът на Ред прекъсна заплахата и от носа на бездомника шурна още кръв. Поуп я изплю в лицето му.

– Не ме предизвиквайте, предупреждавам ви...

– Миришеш ми на мърша – каза Брендан. – Това ли си ти? Една мърша?

Скитникът не отговори. Беше приковал очи в Катсо, който изпразваше систематично многобройните му джобове и хвърляше намереното върху прашния под на тунела.

– Карни! – каза грубо Ред. – Виж дали в купчината има нещо, което си заслужава да вземем.

Карни погледна пластмасовите накити, мръсните парцали, смачканите листове хартия (да не би мъжът да беше поет?) и корковите тапи.

– Само боклуци – рече той.

– Провери все пак – нареди му Ред. – Може да има някакви пари. – Карни не помръдна. – Виж, мамка ти.

Карни клекна неохотно и разрови боклуците, които Катсо продължаваше да трупа върху мръсната земя. От пръв поглед си личеше, че няма нищо ценно, въпреки че някои от предметите – опърпаните фотографии и нечетливите бележки – вероятно щяха да подскажат що за човек е бил Поуп, преди да се пропие до самозабрава. Въпреки любопитството си Карни реши да уважи желанието на скитника тези спомени да си останат само негови. Те бяха всичко, което му бе останало.

– Нищо няма – обяви той след повърхностна проверка.

Но Катсо не беше приключил с претърсването. Под алчните му ръце се показваха нови и нови пластове мръсни дрехи. Поуп имаше повече джобове от професионален фокусник.

Карни вдигна поглед от жалката купчина и откри, че бездомникът го наблюдава. Стана му неловко. Изтощен и сломен от побоя, старецът беше спрял да протестира. Изглеждаше окаяно. Карни отвори ръце, за да му покаже, че не е взел нищо. Поуп кимна леко в отговор.

– Намерих я! – извика Катсо триумфално. – Намерих шибаната пиячка! – И измъкна бутилка водка от някакъв джоб.

Поуп сякаш не забеляза, че са му взели алкохола. Беше прекалено замаян или твърде уморен, за да протестира.

– Няма ли още? – попита Брендан и се разхили с нарастващо вълнение. – Може псето да крие още при тази.

Той пусна ръцете на скитника и изблъска Катсо настрани. Последният не възрази, нито се оплака, че са го блъснали. Доволен, че вече има бутилка, Катсо клекна на земята, счупи гърлото й, за да избегне евентуални зарази, и започна да пие. Ред също пусна стареца. Беше изгубил интерес към играта за разлика от Брендан, който едва сега започваше да й се наслаждава.

Ред се приближи до Карни и разбута купчината с принадлежности на Поуп с върха на обувката си.

– Шибани боклуци – заяви безстрастно той.

– Да – каза Карни, като се надяваше, че недоволният Ред ще прекрати издевателствата над Поуп.

Но Ред беше отстъпил кокала си на Брендан и беше достатъчно умен, за да не се опитва да му го вземе повторно. Карни беше виждал на какво насилие е способен Брендан и нямаше никакво желание да го наблюдава отново. Той се изправи с въздишка и обърна гръб на сцената, която последва. Ехото в тунела беше достатъчно красноречиво – смесица от удари и задъхани обиди. Никой нямаше да направи опит да спре Брендан, преди яростта му да се е изпарила. Ако някой беше достатъчно глупав да се намеси, щеше да я изпита на свой ред.