Кървави книги том 4

Дули се изправи тромаво на стълбите. Кръстът му – така и не се оправи напълно след автомобилната катастрофа, която преживя миналата Коледа – го болеше ужасно след сблъсъка с лудия. И най-малкото движение беше истинска агония. Сгърчен от болка, той слезе бавно по стълбището и зяпна изумен от сцената, която го посрещна в коридора. Бойл, този надменен кариерист, да се остави да го опънат отзад като закъсало за пари наркоманче? Дули остана като хипнотизиран от гледката в продължение на няколко секунди, после отмести очи и ги насочи към изпуснатата си палка. Затътри се предпазливо към нея, но ненормалникът изобщо не погледна към него – беше прекалено зает с дефлорацията.

Джером слушаше как тупти сърцето на Бойл. Туптеше съблазнително и все по-силно. Искаше го – искаше да вземе топлината и живота му. Ръката му се премести върху гърдите на мъжа и той зарови нокти в плътта.

– Дай ми сърцето си – каза Джером като в една от онези песни.

Бойл изкрещя в стената. Беше виждал снимки на жената от лабораторията и раната, която зееше в гръдния й кош, се беше запечатала в съзнанието му. Сега маниакът се подготвяше да извърши същата жестокост. „Дай ми сърцето си.“ Паникьосан до крайност, той събра сили и възобнови борбата, като изви ръце и започна да дере и дърпа Джером. Успя да отскубне няколко кичура от косата му, но това не спря ритмичните тласъци на изнасилвача. Тогава се пресегна между краката си, за да кастрира копелето. През това време Дули нападна мъжа с палката си, като обсипа главата му с градушка от удари. Бойл се възползва от раздвоеното внимание на Джером и се притисна силно към стената. Маниакът изпусна хлъзгавите му от кръв гърди. Заместник-инспекторът го блъсна с гръб и успя да се освободи напълно от него. Телата им се разделиха. Бойл се обърна, кървящ, но невредим, и видя как Дули подгони мъжа по коридора, като продължи да налага русата му глава. Джером не полагаше особени усилия да се защити. Пламтящите му очи (досега Бойл не беше виждал очи, на които да им подхожда повече това определение) бяха приковани в обекта на страстта му.

– Убий го! – промълви той, когато безумецът се усмихна – усмихна му се! – въпреки болезнените удари. – Строши му всички кости!

Но полицаят, който и без това едва се държеше на крака, не успя да изпълни заповедта. Прекъсна го един глас от дъното на коридора. На вратата, през която беше влязъл Бойл, стоеше жена. И тя беше станала жертва на изнасилвача – личеше си по раздърпания й вид, – но явно пристигането на Дули в къщата й беше дало възможност да избяга, преди да пострада по-сериозно.

– Арестувайте го! – извика жената, като посочи похотливеца. – Опита се да ме изнасили!

Дули пристъпи към мъжа, но Джером нямаше намерение да става затворник. Той го удари в лицето и го запрати към входната врата. Полицаят се подхлъзна на кафявата изтривалка и залитна. Когато възстанови равновесието си, видя, че маниакът е побягнал. Помъчи се да го настигне, но скъсаният панталон го спъна и чевръстият Джером изтича нагоре по стълбището.

– Извикай подкрепление – каза му Бойл. – Бързо.

Полицаят кимна и отвори входната врата.

– Има ли друго стълбище към горния етаж? – попита заместник-инспекторът госпожа Мориси. Тя поклати глава. – Значи копелето е в капан. Размърдай се, Дули! – Дули закуцука по алеята. – А вие си намерете някакво оръжие. Нещо солидно.

Жената кимна и изчезна обратно в апартамента. Бойл остана превит до отворената врата. Подухна ветрец и охлади изпотеното му лице. Дули викаше подкрепление по радиостанцията в колата. Скоро щяха да пристигнат още полицаи и да отведат мъжа. Нямаше да има възможност да си отмъсти. Правосъдната система щеше да се задейства, а той просто щеше да гледа отстрани. Ако искаше да спаси остатъка от достойнството си, трябваше да го направи сега. Ако не стореше нищо, ако останеше да се свива тук с пламтящи вътрешности, никога нямаше да се отърси от ужаса, че е бил предаден от собственото си тяло. Трябваше да действа сега; трябваше да заличи с юмруци усмивката от лицето на изнасилвача, иначе щеше да се отвращава от себе си, докато споменът не избледнее.

Нямаше избор. Без да му мисли повече, той се изправи и тръгна по стълбите. Беше стигнал до междинната площадка, когато осъзна, че не носи оръжие. Въпреки това не се върна – знаеше, че ако слезе отново долу, ще изгуби моментната си решимост. Затова продължи. Беше готов да загине, ако е необходимо.

На горния етаж имаше само една отворена врата. През нея се чуваше звукът на радио. Дули влезе в антрето, за да съобщи, че е извикал подкрепление, и млъкна изненадано насред думата, когато осъзна, че шефът му го няма. Бойл го игнорира и пристъпи в апартамента.

Нямаше никой. Отне му няколко секунди да провери кухнята, малката баня и всекидневната. Бяха празни. Той се върна в банята и надникна през отворения прозорец. Разстоянието до градината под него не беше чак толкова голямо, а и тревата изглеждаше смачкана. Престъпникът беше избягал.