Кръвна линия

Гневът гореше в нея от това хладнокръвно, спокойно поведение на Робърт Гант. Лиза знаеше колко болка, страдания и загуби струваше появата точно на това дете на това място и в това време. Въпреки това не можеше да вини самото дете за тези жестокости. То можеше да е родено в кръв и сред разбити сърца, но си оставаше невинно.

Новороденото престана да суче, бутилката беше празна. Големите му очи се затвориха, клепачите натежаха. Лиза го остави да се унесе, без да подозира за ужасите зад прозрачните пластмасови стени на кувьоза.

Обърна се към Едуард и изкуцука до него. Глезенът още я болеше. Камерата на стената се завъртя, следейки всяко нейно движение. Тя се запита дали я наблюдава Робърт Гант, или просто някой отегчен охранител.

Чувстваше се изтощена и изобщо не й беше до уловки и заобикалки.

— Едуард, какво се опитвате да постигнете с тези тройни спирали?

Той завъртя стола си към нея.

— А, не мога да говоря за целта на финансовите ми благодетели. Зная единствено каква е моята роля в големия замисъл.

— И каква е тя?

Той повдигна вежда, което изобщо не съответстваше на високомерния му отговор.

— Да изкова ключа на самия живот.

Усмихна й се уморено и за свое учудване, Лиза също се усмихна.

— Колкото и надуто да звучи, ПНК наистина е ключът — обясни Едуард. — Тя отключва пълната сила на ДНК и ни осигурява основната схема на живота. С помощта на ПНК генетиците могат да създадат нишки, които да включват или изключват конкретни гени и да освободят човечеството от биологичните му ограничения. Наред с това позволява разработването на нови гени, нов код, записан в ПНК и вкаран в оплодена яйцеклетка. В крайна сметка по-нататъшното развитие на човека няма да е дело на Бог, а наше.

Едуард се загледа към детето в кувьоза.

— Но всичко това предстои. Засега имаме само една цел с тази първа нишка на ПНК, при това съвсем проста.

Стомахът на Лиза се сви.

— Каква?

Едуард не откъсваше поглед от спящото момченце. На лицето му бе изписано възхищение и тъга.

— Безсмъртието.

Лиза не успя да скрие шока си.

— Не се изненадвайте, доктор Къмингс. Това дете не е първият безсмъртен човек, роден на този свят. — Едуард най-сетне се обърна към нея, за да й покаже, че говори искрено. — Те вече са сред нас.

13,07 ч.

„Остават пет часа“.

Пейнтър се беше върнал в кабинета си. Президентът бе останал долу с дъщеря си, охраняван от контингента на Сикрет Сървис. Имаха още пет часа, преди Джеймс Гант да излезе на светло и да се престори, че се възстановява от сложната операция. Всичко за тази заблуда беше вече подготвено.

Намери в кабинета си Ковалски — с качени върху бюрото на Пейнтър крака, с ръце върху корема, хъркащ.

Пейнтър срита краката му.

Ковалски изхърка оглушително и се събуди.

— Готови ли сме? — попита той.

— По-готови не можем да бъдем.

Пейнтър взе от шкафа кобур със „Зиг Зауер“ в него. Останалата екипировка на щурмовия екип чакаше на летището. Самолетът беше в готовност. Докато си слагаше кобура, погледът му се спря върху снимката на Лиза на бюрото му — усмихната, с блестяща под лятното слънце коса, с леко разтворени устни. Любовта му към нея беше нещо осезаемо, не мисъл или чувство, а тежест в сърцето му, натиск върху гърдите, жега във вените.

И точно в този момент осъзна истината.

„Трябва да купя пръстен“.

Някакво движение при вратата го накара да погледне натам. На прага стоеше Тъкър, следван от Каин.

Пейнтър провери за последен път ремъците на кобура и се обърна.

— Капитан Уейн?

Тъкър влезе вътре.

— Сър, бих искал да участвам в мисията.

— Оценявам го, капитане, но ви наехме да откриете Аманда. Изпълнихте задълженията си към нас.

— Разбирам, сър. — Лицето на Тъкър продължаваше да изглежда като изсечено от камък. — Но това не може да се каже за задълженията ми спрямо Аманда. Изоставих детето й в Дубай и искам шанс да поправя тази грешка.

— Определено можем да се възползваме от допълнителен човек… както и от кучешки нос. Но имайте предвид, че ще направим въздушен десант в имението на Гант.

Въздушното пространство над имението на президента беше затворено. Забранената за полети зона бе определена десетилетия преди Джеймс Гант да стане президент — жест от страна на щата Южна Каролина за щедростта на клана.

Планът на Пейнтър бе да проникнат в зоната, да скочат и да се приземят в територията на имението. А тази територия беше огромна — повече от 120 000 хектара, 1200 квадратни километра обвити в мъгли планини, водопади, тъмни гори и тучни поляни. Границите на имението не бяха ясно очертани, тъй като фамилията бе изкупила на етапи съседните ферми, имения и овощни градини, увеличавайки имота си.

Този затънтен насечен терен би трябвало да им осигури прикритие и да им позволи да продължат пеша до целта.

Тъкър като че ли нямаше проблем със скачането с парашут.

— Двамата с Каин имаме много скокове — увери го той. — Нося и специални кучешки ремъци.

— Тогава сте добре дошли.

Ковалски стана, протегна се и излезе с тях.

— Наистина ще хвърлим това място на кучетата.