Кръвна линия

— Това е единият път към безсмъртието. Другият обаче е още по-обещаващ. Тъй като изчислителната мощ на компютрите расте в геометрична прогресия, въведен е терминът сингулярност, който бележи момента, когато изкуственият интелект ще надмине човешкия. Различни футуристи са на мнение, че това ще се случи някъде в средата на този век.

— Толкова скоро? — изненада се Лиза.

Едуард кимна и на лицето му заигра доволна усмивка.

— Според преценките към две хиляди и трийсета година изчислителната мощ на компютрите ще бъде милион пъти по-голяма от днешната. А с подобна мощ е възможно да се постигне какво ли не. Междувременно учени от цял свят търсят методи за сливането й с човешкия разум. В Швейцария се занимават с реверсивно изследване на човешкия мозък и правят симулации неврон по неврон с намерението да получат завършен виртуален мозък в рамките на следващите десет години. У нас пък група учени от Масачузетския технологичен институт съставя карта на всички синапси в мозъка — на онези трилиони връзки между невроните, като се опитват да открият центъра на човешкото съзнание.

Лиза въздъхна.

— И предполагам, че крайната цел е да запълнят този празен център, да прехвърлят нашето съзнание в компютъра.

— Именно. Вкарване на човека в машината. Вторият път към безсмъртието. — Едуард погледна към кувьоза.

— Аз пък търся трети път.

— И какъв е той?

— Нова наука. Кибергенетика. Вграждането на технологията в нашия генетичен код.

— ПНК нишката — с растящо възхищение и ужас каза Лиза, представяйки си изкуствения протеин, който се вие в човешката ДНК и я регулира.

— ДНК всъщност е само набор от инструкции за изграждане на телата ни. Но този софтуер е стар, на милиони години. ПНК има потенциала да обнови напълно тази система. Да рестартира човечеството завинаги.

Лиза се опита да го върне от висините на теорията в реалността на лабораторията, в която се намираха.

— Но да се върнем на проучванията ви. Какво прави вашата ПНК? Тази, която е в новороденото?

— Най-общо казано, тя се занимава с вредните ефекти, които идват с възрастта. Областта на геронтологията, науката за стареенето, е установила, че съществуват само седем основни начина, по които тялото вреди на самото себе си с възрастта. Ако тези начини се елиминират, ще бъдем близко до постигането на безсмъртие.

Едуард я погледна многозначително и повдигна вежда.

— Направили сте го — прошепна тя. — Вашата ПНК манипулира и регулира ДНК, за да компенсира тези поражения.

— Прави го, но не и перфектно. Съсредоточихме повечето си усилия върху един от начините. Смъртта на клетките. Знаете ли какво представлява пределът на Хейфлик?

Лиза поклати глава. Ставаше й все по-трудно и по-трудно да говори.

— През шейсет и първа доктор Ленард Хейфлик изчислил, че максималната естествена възраст за едно човешко същество е около сто и двайсет години. Той основал преценката си на това колко пъти се дели една клетка, преди да спре. Броят на тези деления се определя от дължината на повтарящ се ДНК код в края на всяка хромозома. Тези повтарящи се секвенции се наричат теломери. Най-общо казано, те действат като накрайниците на връзките за обувки, които не позволяват разплитането им. Но след определен брой деления теломерите се износват, което води до разплитането на хромозомата и смъртта на клетката.

— Какво общо има това с вашата ПНК?

— Ние създадохме ПНК, която да играе ролята на постоянен теломер. Така създаваме неумиращи клетки и сме в състояние да преодолеем предела на Хейфлик.

— Като създавате пътека към безсмъртието.

Едуард кимна.

— Намираме се на самия праг на вечността.

— Но защо го правите? Има толкова много негативни ефекти, ако човек може да живее вечно. Свръхнаселеност, глад, стагнация. Има причина да сме създадени така, че да умираме, да правим път на следващото поколение.

— Така е, но тези опасности съществуват единствено ако технологията е достъпна на всички. В ръцете на елит, на избрани хора, подобни рискове не биха съществували.

Потресена, Лиза си представи лицето на Робърт Гант. Това ли е планът му? Да запази кръвната си линия вечно жива, да създаде неумираща династия?

— Защо им помагате? — най-сетне успя да промълви тя.

— Защото съм длъжен. Човечеството винаги се е борило със спънките и ограниченията. Оставяме домовете си, за да прекосим непознати морета. Преодоляваме гравитацията, за да полетим. Дори напускаме планетата си. Това е просто следващата стъпка към свободата, към върховната свобода — да скъсаме оковите на смъртта и да се освободим от гроба.

Лиза беше ужасена и отвратена. През изминалия ден бе започнала да приема човека, който работеше до нея, но сега видя пукнатините в бронята му, през които надничаше спотаената под нея лудост.

— Визионерът Реймънд Кърцвейл навремето постави въпроса „Съществува ли Бог?“ — Едуард се обърна и се загледа към момченцето в кувьоза. — Отговорът му се състои само от две думи: „Още не“.