Кръвна линия

Пейнтър тръгна по коридора. Очакваше вече да е пристигнал още един от екипа, но той явно закъсняваше и щеше да му се наложи сам да стигне до летището. Времето течеше. Джейсън Картър щеше да поеме командването в комуникационния център и да координира акцията. Беше тежък товар за младите му плещи, но Пейнтър знаеше, че ще се справи. Джейсън вече беше събрал свой екип и управляваше по-старите агенти с ентусиазма, присъщ единствено на младите.

Пейнтър стигна асансьора точно когато вратата му се отвори.

В кабината стоеше последният член на ударния отряд. Съпругът на Кат нагласи изкуствената си ръка, закрепи я със завъртане на китката и размърда пръсти. Явно Монк вече беше минал през развойния отдел, за да вземе осъвременения модел, поръчан от Пейнтър. Протезата беше специално проектирана за тази мисия и трябваше да им помогне при проникването в Хижата.

— Крайно време беше — каза директорът.

Монк го изгледа свирепо.

— Ти се опитай да намериш детегледачка навръх Четвърти юли… Да идем да си приберем жените.

13,25 ч.

Планините Блу Ридж

— Значи твърдите, че това дете може да живее вечно? — попита Лиза. — Че е безсмъртно?

Едуард продължаваше да седи в кабинката.

— Като изключим нещастните случаи и болестите — да, може да живее много дълго. Предполагам, че ще са нужни още изменения, за да се постигне истинско безсмъртие. Но в крайна сметка, както вече казах, това дете не е първият безсмъртен, роден на този свят.

— Какво означава това?

— Тъй като имаме време, докато Петра приключи с генетичните изследвания, ще се опитам да обясня. Това е най-малкото, което мога да направя за вас, след като спасихте детето.

Лиза беше готова да слуша.

— Много учени в различни области смятат, че безсмъртието ще бъде постигнато в наше време. Като цяло предположенията са, че това ще стане към средата на века, около две хиляди четирийсет и пета или някъде там. Това означава, че родените днес ще доживеят да видят осъществяването на тази цел. И ще се възползват от постижението. Така че в този смисъл те вече са безсмъртни. Или поне са почти безсмъртни. Животът им с лекота може да бъде удължен два или три пъти.

Лиза си представи мечтите му — как децата, родени днес, ще живеят вечно. Те бяха безсмъртните, които вече вървяха сред нас.

Въпреки това подобно твърдение й се струваше невъзможно. И го каза на глас.

— Наистина ли очаквате, че можем да постигнем безсмъртието за толкова кратко време?

— Него или нещо много подобно на него. И това не е само мое твърдение. Такова е мнението на стотици учени, изследователи и мечтатели от различни области. Медици, генетици, геронтолози, фармацевти, специалисти в областта на нанотехнологиите и роботиката. Това, което правим в тази лаборатория с финансовата помощ на нашия благодетел, е първата плаха стъпка към вечността.

Лиза си представи човека, който стоеше зад всичко това.

„Нашият благодетел…“

Робърт Гант.

Не можеше да го проумее. Всичките тези ужаси бяха извършени в опит да се постигне вечен живот. Тя обаче усещаше, че има и още нещо, някаква друга цел, която се пазеше в тайна. „Но каква?“

Знаеше, че ако иска да получи реален отговор, трябва да накара Едуард да продължи да говори.

И той го направи, описвайки гордо посоката, в която вървеше светът.

— Има две основни школи по въпроса за удължаването на човешкия живот. Едната е вкарването на машини в човека. А другата е вкарването на човека в машината.

Тя поклати глава. Това разделяне не й говореше нищо.

— Преди хиляда години средната продължителност на живота е била едва двайсет и пет години. Нужни са били около деветстотин, за да може този срок да бъде удължен до трийсет и седем години. Днес средната продължителност на живота е седемдесет и осем. Това означава, че през последните сто години сме удължили живота си повече от два пъти. Този изумителен резултат се дължи на науката и технологиите. И от тук нататък темпото само ще се ускорява. Според преценките скоро с всяка изминала година ще добавяме по една година и към продължителността на живота си. Само си помислете. Остарявате с една година, а животът ви се удължава с още една.

— Но какво ще задвижва това удължаване?

— Онова, което винаги го е задвижвало — пещта на технологиите. Именно там машината и човекът се сливат в едно.

Едуард явно долови скептицизма й и се усмихна, готов да я опровергае.

— Вече имаме хора с изкуствен панкреас — продължи той. — В момента трийсет хиляди болни от Паркинсон имат невронни импланти. И с миниатюризацията на технологията тя ще прониква още повече в нас. Развитието на нанотехнологията, или създаването на машини на атомно ниво, обещава създаването на жизненоважни изкуствени органи след петнайсет години, на кръвни телца след двайсет, а след двайсет и пет години нанотехнологията ще може да програмира биологичния ни софтуер и да сложи край на стареенето.

Лиза го разбра.

— Вкарването на машини в човека… в телата ни.