Кръвна линия

Кат не ги изчака. Намери камък колкото юмрук и го хвърли в тревата. Движението подлъга едното създание и то се метна след плячката си, но номерът мина само за няколко секунди. След като камъкът спря да се движи, хексаподът престана да го гони.

Беше разбрал, че камъкът не е жив.

Тестът потвърди, че хексаподите имат сензори за движение, но те би трябвало да са подсилени и с инфрачервени датчици, които да улавят топлината на тялото, характерна за живите същества. Тъй като хексаподът беше подгонил камъка, зрението му едва ли бе много остро. Значи можеха да бъдат заблудени.

Как стоеше въпросът със звука и миризмите?

Двата хексапода не й дадоха възможност да провери. Насочиха се към нея от противоположни посоки. Единият се понесе към щита, другият — към палисадата от трева.

Кат вдигна щита и отвори прохода, оставяйки първия да влети вътре. Вторият се забави в опитите си да преодолее дебелата преграда. Служеше си с някакво острие, за да среже тревата.

Първият се завъртя на място и се хвърли към нея. Кат рязко падна, като прехвърли цялата си тежест към ръба на щита и го превърна в гилотина. Смаза предната част на създанието и я заби в меката почва.

Вторият излетя от палисадата и атакува с въртящо се хоризонтално острие.

Кат отскочи настрани и вторият хексапод се блъсна в първия, довършвайки работата й — диамантеното острие разпра долната част на другото създание. То отвърна в предсмъртен гърч. Острите като бръснач крака се забиха в цепнатините, отвориха черупката и изтръгнаха затворения в стъкло мозък.

Двата хексапода се убиха един друг за секунди.

Кат клекна и заразглежда арсенала им под черупките. Забеляза малко, подобно на стреличка приспособление, върху което беше написано М99.

Еторфин хидрохлорид.

Силен транквилант.

Толкова силен, че една капка бе достатъчна да обездвижи човек.

След като опозна противника си, Кат се изправи и се загледа към малкия бункер, през който бе излязла от комплекса. Знаеше, че я наблюдават. Изгледа ги кръвнишки.

„Да видим какво още имате“.

Обърна се и спринтира към дърветата.

14,28 ч.

— Справя се добре — каза Емет Филдинг и доближи върха на пръстите си до устните, загледан в мониторите. — В чудесна форма е.

Едуард седеше до него пред подредените в полукръг екрани. Внимателно докосна счупения си нос, пострадал при изненадващата атака на Лиза. Гледаше как камерите проследяват бягството на жената. Тя тичаше през тъмна гора от дъб, бор и смърч.

— Не си ли разстроен, че се справи толкова бързо с оръжията ти? — попита Едуард.

Емет махна пренебрежително с пръсти.

— Не можеш да си направиш омлет, без да счупиш няколко яйца. „Порше“ унищожава стотици спортни автомобили в лабораториите за тестове и при теренните изпитания. Това е начинът да направиш най-доброто. А аз не бих се съгласил на нещо по-малко.

Едуард беше забелязал как пулсът на Емет се бе ускорил по време на атаката — вената на гърлото му запулсира по-бързо. Подозираше, че тези изпитания са колкото наука за него, толкова и кървав спорт. Но това не беше негов проблем.

„След като види това. Лиза със сигурност ще се върне с детето“.

— Някакви вести? — попита Едуард.

Филдинг изсумтя неопределено, явно изобщо не се интересуваше. Независимо дали Лиза се появеше или не, той смяташе да продължи изпитанията, докато жената на екрана не бъде превърната в кървава каша.

Погледна часовника. Петра също беше тръгнала да търси Лиза. След като беше сварена неподготвена и ударена в главата, тя жадуваше за кръв и излезе да ловува усърдно и хладнокръвно като тези стоманени създания.

Филдинг се облегна назад в стола си и се протегна.

— Мисля, че сме готови за втори рунд.

— Колко ще пратите този път?

— Цяло ято, предполагам. Двайсет. Но тя е наистина забележителна и се показа толкова обещаваща, че смятам да прескочим направо на следващото ниво. Вкарване на нов елемент.

Филдинг погледна назад към дъното на лабораторията. Там се спотайваха по-големи поди на четири крака, всеки от които завършваше с извити нокти като на ленивец, идеални за изкормване на жертвата. Едуард беше виждал колко бързо могат да се движат квадроподите. Гледката можеше да смрази кръвта ти.

— Мисля да пратя два — каза Филдинг и наперено затрака по клавиатурата.

Блейк впери поглед в бягащата жена.

Щеше да е по-добре за нея Лиза да промени решението си и да се върне с детето — макар че в крайна сметка резултатът щеше да е същият.

И за двете жени.

14,29 ч.

Лиза тичаше по дълъг, слабо осветен коридор с бебето в едната ръка и готов за употреба нож в другата. Докато бягаше, следеше на пресекулки успешната битка на Кат с металните създания — но й бяха обещали и нови и Лиза не се съмняваше, че обещанието ще бъде изпълнено.

Погледна нагоре.

„Би трябвало вече да съм под червената зона“.

Прецени, че за съжаление бяга в обратната посока на Кат. Не можеше да предложи никаква помощ на приятелката си, освен самата тя да оцелее.