Кръвна линия

— Може би е просто съвпадение, но може и в тези истории да има зрънце истина. А от това зрънце може да бъде отгледано ново дърво на живота. Именно в това вярва Кръвната линия. В продължение на векове нейните членове са търсили смисъла на тези три змии, тъй като са усещали, че те имат някакво значение, свързано с безсмъртието. Били достатъчно сигурни в това, за да ги включат в собствения си символ.

Робърт посочи назад към стъклената врата.

— И този знак не е само наш. Оставили сме го и другаде с надеждата да почерпим от онези, притежаващи тайно познание. Предците ми вярвали толкова твърдо в тази връзка, че внесли символа в различните тайни организации, зад които сме се криели.

Поведе Грей към отворена книга за масонските обичаи. На страницата бяха изобразени трима мъже, сплели ръцете си по почти същия начин като змиите от жезъла. И сякаш за да премахнат всякакви съмнения, змиите също фигурираха на илюстрацията — при това триглави.

— Виждате колко непоколебимо сме вярвали — рече Робърт. — И накрая се оказахме прави.

— Прави? В смисъл?

— Резбата върху жезъла наистина е познание, шифровано за бъдещите поколения. Генетично познание. — Робърт посочи другото изображение на вратата. — Именно тогава символът беше променен, змиите се превърнаха в онова, което представляват в действителност — нишките на ДНК.

— Искате да кажете, че древните са имали достатъчно познания за ДНК, за да я представят като змии върху жезъл?

— Може би. През шейсетте един учен на име Хейфлик определил, че естествената възраст на човек не може да надвиши сто и двайсет години. Изчислил го е въз основа на това колко пъти може да се дели една клетка.

— Запознат съм с предела на Хейфлик — каза Грей. Беше учил биофизика.

— В такъв случай дали е съвпадение, че и в Битие се говори за същата продължителност на живота на човек? Ще цитирам самата Библия: нека дните им бъдат сто и двайсет години. Също като при Хейфлик. Откъде е дошло това познание?

— Добре, наистина е странно, признавам. Но се иска доста въображение да се твърди, че змиите от жезъла изобразяват нишки на ДНК. Върху тоягата има три змии. А ДНК е двойна спирала.

— А, точно тук е проблемът. Тайната на безсмъртието не е в двете нишки, а в три, в тройна спирала. Именно това е записано върху жезъла. Едва през съвременната епоха с помощта на ДНК анализа успяхме да разбулим тази загадка.

— И как го направихте?

— Когато нашата блудна предшественица си тръгнала с жезъла, тя убила безсмъртния, който го притежавал — вероятно последния от неговия вид. Проляла кръвта му, която се запазила върху жезъла. Именно в нея открихме, че белите му кръвни телца имат тройна спирала на ДНК.

Това изостри вниманието на Грей.

— Тройна спирала на ДНК?

Вече започваше да оценява невероятните мащаби на откровението, което чуваше.

Робърт кимна.

— След като генетиката напредна достатъчно, за да ни позволи да декодираме третата нишка, ние установихме, че тя всъщност е вирусен протеин — от растителен вирус. Той представлява естествена форма на пептидно-нуклеинова киселина, или ПНК. Вирусът заразява човешките клетки, след като някой яде от растението. Страничен ефект от прехвърлянето му от растение към животно е стабилизирането на клетката, забавянето на клетъчната дегенерация и драматичното удължаване на живота на заразения.

Грей си помисли за Райската градина.

— Митичното дърво на живота.

— Може да се окаже в крайна сметка не чак толкова митично.

— Но нали казахте, че мястото, където се е срещало растението, е било потопено по време на Великия потоп? Как онзи пазител на жезъла го е получил?

— Оказва се, че някой е бил достатъчно предвидлив да събере листа от растението и да ги изсуши като чай. В хрониката за жената, която откраднала жезъла, записана на смъртното й легло, тя описва редица египетски саркофази в криптата, пълни с трошливи листа и стъбла. Но била толкова съсредоточена в целта си, че изобщо не им обърнала внимание и ги предала на огъня.

Грей оцени по достойнство иронията.

— Значи, подобно на някогашната Ева, тя откраднала дървото на познанието и ви завещала намека за безсмъртие, но загърбила дървото на живота.

— Така изглежда. Накрая се опитахме да приложим реверсивно инженерство върху вирусния ПНК протеин, но резултатите не се оказаха добри. Деградацията беше твърде голяма. Наложи се да започнем от нулата, да синтезираме наша собствена ПНК и да я изпитаме.

Грей си представи ужасите, свързани с това проучване.

Дори Робърт не звучеше гордо. Гласът му премина почти в шепот.

— Но с течение на времето постигнахме достатъчно добри резултати, за да получим първото стабилно дете.

— Синът на Аманда.

Робърт кимна.

— Но тази стабилност се оказа само временна. А цената беше толкова висока… Първо, животът на Аманда. Сега и на брат ми. — Той посочи към вратата. — А скоро и на племенника ми. Това е прекалено много. Трябва да направя всичко по силите си, за да запазя останалото от семейството.

Тръгнаха през залата.

Меланхолията налегна Робърт.