Кръвна линия

— Доколкото разбирам, май сте уволнен. — Обърна се и му посочи белезниците си. — Какво ще кажете да махнем това?

Робърт изглеждаше едновременно разгневен и покрусен.

„И аз съм минал през това“ — помисли си Грей.

Докато братът на президента махаше белезниците му, той зададе въпроса, чийто отговор се боеше да научи:

— Каква е тази предпазна мярка?

Лицето на Робърт беше смъртно сериозно.

— Термобарична бомба. Една ще унищожи тези подземия. Но лабораторията… — Той поклати глава, пребледнял като платно.

— Какво ще стане с лабораторията?

14,51 ч.

Сирените за евакуация завиха из комплекса, замигаха светлини и обагриха всичко в кървавочервено.

— Отточна яма — обясни Филдинг, докато мяташе разни листа в куфарчето си.

— Какво? — не разбра Едуард, който не се отделяше от него. Другите се бяха разбягали, грабвайки кой каквото може.

— По-голямата част от комплекса се намира над пресъхнало подземно езеро. Било открито от миньори в началото на века. Захранвало се от подземна река. По време на строежа инженерите каптирали реката и построили скеле, което да държи лабораторията над ямата. Ние не се намираме в подземна лаборатория. — Филдинг хлопна решително куфарчето. — А сме на масивен висящ мост над зейнала яма. И сега те смятат да го взривят.

Той тръгна към компютъра.

— Взривът ще отвори яма с площ осем хектара, която ще бъде наводнена от подземната река. И ще се появи ново езеро над гробовете ни, ако не се махнем оттук.

— Тогава по-добре да изчезваме — подкани го Едуард.

— Няма да изгубя резултатите от проучванията си. Нито труда си. — Филдинг затрака на клавиатурата. — Това ще бъде тяхното върховно изпитание.

— Какво правите?

— Давам им шанс да се борят. — Филдинг се наведе към микрофон, а долу по редиците машини светнаха зелени лампи. Той даде последната команда, която беше предадена на цялата му армия. — ОЦЕЛЕЙ.

Под краката им се чу грохот. Едуард отстъпи към вратата. Полудял ли беше Филдинг, че пуска ордата си тъкмо сега?

— Това са само генераторите — успокои го Филдинг, докато вземаше куфарчето си. — Активирането и загряването отнема осем минути. Дотогава ще сме далеч от това място.

Въпреки това Едуард забърза към вратата. Обърна се и видя как нещо скочи от работната маса и кацна точно между лопатките на Филдинг. Беше един от новите му хексаподи. В суматохата ученият беше забравил, че го бе активирал по-рано и го беше оставил в режим на изчакване.

Филдинг изкрещя и се помъчи да хване създанието, но тънките като ледокопи крака с хирургически остри върхове се бяха забили дълбоко в тялото му.

Едуард се дръпна към стената. Филдинг му беше обяснил за този най-нов модел — гнездящите. В тумбестото му тяло имаше рояк по-малки роботи.

Филдинг пристъпи към него.

— Махни го! Махни го!

Едуард направи крачка назад, без да е в състояние да откъсне поглед от сцената. След като се бе закрепило здраво за гърба, бременното създание избълва малки машини от издутия си търбух. Те плъзнаха като огнени мравки, защъкаха по гърба на Филдинг, по врата, по раменете, гърдите и крайниците.

— Не, не, не… — запищя той и се завъртя в кръг. Знаеше какво предстои.

И изведнъж, сякаш по даден знак, маршът на роботите спря — и те започнаха да пробиват плътта му.

Животинският, изпълнен с болка вой най-сетне изтръгна Едуард от парализата. Той се обърна и побягна. Знаеше какво се опитват да достигнат машините. По-големите модели бяха настроени към телесната топлина. А по-малките се ориентираха по звука на биещото сърце.

Щяха да дълбаят и дълбаят, докато най-сетне не накарат туптенето да престане.

Но съдейки по безкрайния вой, който преследваше Едуард към повърхността, това продължи дълго време.

14,52 ч.

Минутите изтичаха. Грей лежеше на една страна и разтъркваше изранените си китки. Държавният секретар на Съединените щати беше клекнал до главата му и вадеше пластичния експлозив от ушния му канал с помощта на египетска сребърна кост отпреди три хиляди години — погребален дар, изваден от една витрина.

— Май махнах по-голямата част — каза Робърт.

„Добре“.

Грей не искаше да е тук, когато се взривеше термобаричното оръжие. Горивно — въздушните бомби създаваха ударни вълни, които съперничеха на тези от атомните бомби и запалваха кислорода от атмосферата, развивайки температура от почти три хиляди градуса по Целзий.

— Готово.

Бързо събра пластичния взрив. Бариерата беше от калено стъкло, твърде дебело, за да бъде счупено с нещо от музея. Грей лепна експлозива върху стъклената стена отляво на херметическата врата, точно в средата на гравирания кръст с генетичния код.

— Дръпнете се — предупреди той.

Робърт му беше дал предавателя. Двамата намериха убежище зад един шкаф и Грей натисна бутона. В затвореното пространство взривът беше като наковални, ударили главата му и от двете страни. Грей се закашля от дима и миризмата на горяща смола и бързо помогна на Робърт да се изправи. Замаха пред лицето си и видя, че каленото стъкло се е пръснало на синьо–бели парченца.

Беше оглушен и трябваше да вика, за да чуе собствения си глас:

— Навън!