Кръвна линия

Пейнтър се обърна.

Монк повдигна вежда.

— Как е станало така, че жена ми е остригана нула номер?

Джейсън отново заговори в ухото на Пейнтър. Гласът му звучеше малко уплашено.

— След колко време ще бъдете на земята?

— Скачаме след шест минути. Приземяваме се след седем или осем.

— Ще бъде прекалено късно.

14,53 ч.

Планините Блу Ридж

Кат спринтираше към целта.

Беше изгубила чехлите си. Пръстите на краката й се забиваха в меката глинеста почва и боровите иглички. Камъни, шишарки и жълъди се впиваха в стъпалата й, но тя не обръщаше внимание на болката. Преодоляваше препятствия с дълги скокове и се радваше на всяко повалено дърво или стърчаща скала, тъй като забавяха преследвачите й.

Първите ловци бяха само на метри зад нея. Беше елиминирала три, но оставаха още над дванайсет, които работеха в синхрон. Щитът и тръбата бяха безполезни при такъв брой, особено като се има предвид, че тази група не беше еднородна. Успя да различи най-малко четири варианта, всеки със специализирани функции — пълзачи, с които се беше справила през първата вълна; скачачи, които можеха да скачат като жаби, когато са достатъчно близо, и да секат или — още по-лошо — да се вкопчват; бегачи, които можеха да ускоряват неимоверно на къси разстояния, превръщайки се в летящи триони. Последната група все още оставаше неясна, тъй като се мъкнеше Най-отзад, по-бавно от останалите. Машините приличаха на шлемове с крака.

Не се беше отървала невредима. Първият бегач я беше изненадал и бе порязал прасеца й. Кръвта потече по глезена. Кат беше готова за втория и го посрещна със здрав удар с тръбата. Той отлетя като бейзболна топка и се заби дълбоко в ствола на един дъб.

Отпред дърветата оредяваха и слънчевата светлина я примамваше.

Гората свършваше с урва.

Кат се огледа, видя каквото й трябваше и се насочи наляво.

Издайническият рязък писък я предупреди. Кат замахна ниско с щита, когато един скачач се хвърли към нея. Изпита задоволство, когато металът изкънтя в метал и създанието отхвърча нанякъде.

Ускори още повече темпото и принуди преследвачите си да направят същото, но успя да вземе известна преднина. Без да престава да тича, дръпна връзката на дрехата си. После хвърли тръбата и щита към ствола на едно кленово дърво отпред. Оръжията й издрънчаха на земята.

На крачки от пропастта Кат съблече дрехата си през глава и за един ужасен момент остана заслепена. Събра на топка топлата, мокра от пот тъкан. Стигна ръба на скалата и без да престава да тича, скочи нагоре и запрати топката в пропастта. Хвана се за един нисък клон. Под нея първите преследвачи от ордата полетяха през ръба и се понесоха надолу — скачачи, пълзачи и един бегач, който тъкмо беше набрал скорост и описа забележителна дъга във въздуха.

Не всички полетяха в пропастта, но останалата половина изпадна в смут.

Кат скочи обратно на земята колкото да надене щита и да пъхне тръбата в гащетата си, подобно на меч в ножница. После скочи отново на същия клон и се набра.

Ловците се маеха долу и явно обмисляха следващия си ход.

До Кат долетя вик, едва различим през рева на водопада на двеста метра отдясно. Затърси с поглед, следвайки линията на скалата до мястото, където рекичката падаше в пропастта. И долу сред водните пръски забеляза дребна фигура, която махаше с ръка.

Лиза стоеше на някакво плато от другата страна на водопада. Приятелката й се беше оказала в капан между отвесните скали зад нея и кипналата вода.

При това не беше сама.

Държеше бебе в ръцете си.

Кат също й махна — и замръзна.

Викът на Лиза не беше привлякъл само нейното внимание. Зад приятелката й, върху скалата, слънчевите лъчи се отразиха в някакво създание с размерите на малък лъв. Беше се надвесило над ръба като някакъв стоманен водоливник.

— Кат! — извика Лиза и продължи да маха, привличайки още повече вниманието към себе си с целия шум и движения.

— Лиза! Не мърдай! — извика й в отговор Кат.

Лиза поклати глава и доближи длан до ухото си. Ревът на водопада явно й пречеше да чува.

Кат се чудеше как да я предупреди, как да й покаже със знаци какво да прави.

„Никога не съм била добра в тези игри“.

Още преди да започне, създанието се заспуска надолу по отвесната скала.

14,55 ч.

Лиза не беше на себе си от щастие, че Кат е в безопасност. Драматичната поява на приятелката й, скочила полугола на едно дърво и преследвана от рояк сребристи ловци, я изпълни с радост и надежда.

Грохотът на водопада заглушаваше думите на Кат, но тя явно беше разбрала и започна да прави някакви знаци. Ръката й посочи към водопада, след което Кат се направи, че си взема душ.

Лиза не разбра и поклати глава. Бебето в ръцете й започна да мърда, вероятно от постоянния рев на водопада.

Някакъв камък отскочи от корниза, превърнал се в неин затвор.

Кат повтори жеста, този път малко по-различно. Посочи водопада и размаха пръсти пред лицето си.

Лиза погледна и видя, че част от корниза минава зад водопада, но той беше обгърнат в мъгла и пръски, а от време на време водата го заливаше.

Накрая Кат изпъна ръка и посочи право нагоре.

Още един камък полетя от скалата и удари площадката.