Кръвна линия

— Извинете. Така и не се представих както трябва. — Той протегна ръка. — Доктор Едуард Блейк, акушер-гинеколог.

Тя не пое ръката му, а се загледа през рамото на блондинката към вътрешността на палатката. До отсрещната стена имаше болнично легло. До него бе поставена стойка за системи и монитори. От другата страна някакъв помощник подготвяше транс вагинална ултразвукова сонда.

Д-р Блейк като че ли не се засегна, че Аманда отказа да се здрависа с него, и потърка ръце.

— Добре, госпожо Гант-Бенет. Какво ще кажете да влезем?

Аманда се опита да скрие шока, когато чу името си.

„Той знае коя съм…“

Д-р Блейк я покани да го последва.

— Трябва да проверим как е понесло момчето ви дългото пътуване. Не можем да позволим да му се случи нещо, нали? Той е толкова важен.

Ужасена, Аманда се дръпна назад. Най-лошият й кошмар се сбъдваше.

Те не само знаеха коя е, но и какво носи в утробата си.

— Не…

Нечии ръце сграбчиха раменете й отзад и я блъснаха към отворената врата. „Помогнете — замоли се тя. — Помощ, моля ви“.

5.

1 юли, 20:34 ч.

Босасо, Сомалия

— Ще се грижат добре за нея — обеща Амур Махди. — Поне засега.

— Защо казвате това? — попита Грей.

Сейчан също изглеждаше скептично настроена. Беше облечена в джинси и местно гунтиино, което много й отиваше — дълга алена тъкан, завързана на рамото и стегната в кръста. Външният й вид явно беше проработил, защото Амур непрекъснато й хвърляше погледи.

До нея седеше Ковалски, облечен в нормални цивилни дрехи, който бъркаше чая си и като че ли изобщо не слушаше.

Четиримата седяха на маса в ресторант, кацнал над пристанищния град Босасо. От откритата тераса се откриваше гледка към Аденския залив. Осветеният от луната залив бе пълен с големи кораби с флаговете на различни арабски държави, както и с триъгълните платна стотици по-малки дървени платноходи.

Екипът на Грей бе пристигнал на международното летище „Бендер Касим“ край Босасо четирийсет минути по-рано под прикритието на Върховния комисариат за бежанците на ООН. Спасителната група избра да се настани тук, в Пунтленд — североизточната провинция на Сомалия, където действаха повечето пирати.

Предварителната среща беше с Амур Махди, бивш пират и настоящ агент на ЦРУ. Беше по-възрастен от американците, облечен в местна носия, състояща се от широки панталони и подобна на саронг туника, известна като макавиис. Върху прошарената си коса носеше традиционно бродирано кепе. Амур беше изгубил единия си крак до коляното преди няколко години и нараняването беше сложило край на кариерата му на пират.

Протезата напомняше на Грей за баща му, който беше пострадал по същия начин. Изпита вина, че се намира на половин свят разстояние от него, но потисна чувството и се съсредоточи върху разговора.

Срещата бе уредена от директор Кроу със съдействието на различни разузнавателни агенции. Целта бе да се прецени ситуацията в Сомалия. Все още чакаха информация от сателита за кораба на похитителите, но Пейнтър искаше да разполага и с очи на земята.

Междувременно двойка хеликоптери „Блекхоук“ беше в готовност в една американска база на север — в съседната малка източноафриканска страна Джибути. Шести екип на тюлените, който бе на разположение на Общото командване на специалните операции, чакаше заповеди за действие веднага щом бъде определено местоположението на Аманда.

Но къде се намираше дъщерята на президента?

АМУР обясни защо не е обезпокоен за безопасността на заложницата. Не знаеше, че става въпрос за президентската дъщеря, а само, че е американка.

— Като цяло сомалийските пирати са прилични домакини. Побоите са редки, но понякога се случват. Иначе държат гостите си защитени и нахранени. Никой няма изгода от смъртта на заложник. Всъщност изхранването и настаняването на заловените екипажи помага за поддържането на икономиката в Пунтленд.

Грей знаеше колко доходоносно е пиратството. Само за миналата година сомалийските пирати бяха събрали 160 милиона долара от откупи. И това беше само върхът на реалната цена на разбойничеството в района. За същия период търговските компании и правителствата бяха похарчили седем милиарда за застраховки, засилена охрана и дори за спасителни мисии като една неотдавна, при която бяха спасени един американски и един датски гражданин.

— А сомалийското правителство? — попита Сейчан. — То какви мерки взема срещу пиратството?

Амур се облегна назад и вдигна безпомощно ръце.

— Какво сомалийско правителство? Централното правителство падна през деветдесет и първа и страната потъна в хаос. Нямаше кой да патрулира териториалните ни води и богатото на риба тон море беше опоскано от чужди риболовни флотилии, които откраднаха храната и поминъка на местните хора. Нима е чудно, че рибарите ни се въоръжиха, организираха своя милиция и се опълчиха срещу незаконните кораби и екипажите им?

Грей беше чел съответните материали по време на полета насам.

— И тези сблъсъци в крайна сметка стигнали дотам, че рибарите започнали да конфискуват корабите и да искат откуп за тях и за хората…