Кръвна линия

— Разбрано — отвърна Грей в другото му ухо. — Да видим какво е намислил приятелят ни Амур.

Тъкър се спотаи в сянката на контейнера и загледа напредването на партньора си. Кожата му беше настръхнала от страх.

„Пази се, приятел“.

Каин се носи плътно долепен до земята, наострил всичките си сетива, издирващ плячката си. Нощта около него е в различни оттенъци на сивото, примесени с приглушени цветове. Купчини камъни се извисяват от двете му страни и му осигуряват тайни пътеки напред. Смачкана картонена чашка оживява под лекия полъх на вятъра и движението отвлича вниманието му, но само за миг.

Когато видимостта е слаба, обонянието компенсира — миризмите се трупат пласт върху пласт, маркират времето, изграждат рамка на стари пътеки около него.

Горчива мускусна диря на диво животно…

Парлива воня на урина, бележеща територия…

Изгоряло масло откъм притихналите машини…

Каин се движи през лабиринта, като поема миризмите с влажния си език и ги прекарва дълбоко през гърлото и синусите си. Ушите му се обръщат и към най-тихия шепот на пясъка — от лекия вятър, от собствените му лапи…

Напред и пак напред…

Спира на един завой и вдига високо нос.

Ето… до него достига познатата миризма на пот, остра и пикантна, буквално бликаща от целта му.

Краката му забавят ход.

Снишава се, придържайки се към сенките.

Дишането му става тихо.

Целта приближава някакви други хора. Не се виждат, но миризмата им ги издава. Скрити са зад купчина метал, лъхаща на ръжда и някакви дребни животни. Миризмата на човек доминира над всичко, силна и неприятна.

Целта върви напред, следвана от друг човек с оръжие.

Каин познава оръжията — по миризма, външен вид и звук. Познава ги.

Скритите други най-сетне излизат на открито. Целта забавя крачка и миризмата му на страх става по-остра… след което бързо изчезва.

Четиримата раздвижват устни и оголват зъби, но не заплашително. Говорят, вдигат шум.

Каин изпълзява по-близо и си открива място, от което да наблюдава и да остане невидим. Ляга неподвижен по корем, но задните му крака си остават напрегнати, готов е да побегне или да нападне.

Засега остава на място. Послушен, наблюдаващ.

Защото той го беше помолил.

Каин остава на поста си, бдителен както винаги, възприемайки света около себе си в миризми и звуци. Надушва собствената си следа, която продължава назад, смесена със следите на много други. Но сред всичко това една диря блести като слънце в тъмнината и го води към другия, с когото са свързани чрез кръв и доверие.

Той знае това име.

Познава го по миризма, по звук, по външен вид.

Знае това име.

21,12 ч.