Кръвна линия

— На следващия ъгъл, щом се скрием от погледа им за момент, ще продължа по някоя странична уличка. Вие двамата бързайте към хотела. Нека ви видят как влизате, създайте някаква суматоха. Да се надяваме, ще си помислят, че аз вече съм вътре.

Ако можеше да се съди по намръщеното й чело, Сейчан не одобряваше плана му.

Той хвана ръката й и леко я стисна. Беше инстинктивен жест, който се получи по-интимен, отколкото беше възнамерявал.

— Ще се оправя — измънка Грей.

Ако не друго, краткият и изненадващ контакт я остави за момент без думи.

— Да вървим — каза той, преди да се е окопитила. Тръгнаха заедно по улицата, стараейки се да върви небрежно. След като завиха на следващия ъгъл, Грец забърза към една странична алея. Ако картата беше точна, би трябвало да успее да заобиколи и да отиде при капитан Уейн.

Когато погледна назад, изражението на Сейчан бе непроницаемо.

Ковалски беше по-прям.

— И да си пазиш задника.

Грей смяташе да направи точно това. Зад него Сейчан и Ковалски почти се втурнаха към широките стъпала на хотел „Джуба“ на следващата пряка.

Поне двамата знаеха как да изпълняват заповеди. Грей се замоли същото да се отнася и за Тъкър Уейн. Знаеше обаче, че това е малко вероятно, и затова ускоряваше темпото с всяка следваща крачка. Тъкър се ръководеше повече от инстинктите, също като косматия си партньор. Щеше първо да реагира, а после да мисли. Особено ако кучето му е в опасност.

Каин се е свил в сенките под стърчащите останки на разбита бетонна плоча. Нощта около него е сложна смесица от миризми, отекващи звуци и движение. Той наблюдава всичко това, без да мига, оставя картината да се изгради пред него — като карта и на настоящето, и на миналото.

Шепнещото скърцане на чакъл под кубинка…

Потупването на кожен ремък върху плат…

Тежкото възбудено дишане на хищник, приближаващ плячката си…

Неговата плячка си остава на място с групата си, напълно глуха за приближаващата опасност. Каин следите, които пресичат старите обонятелни следи, дори неговите собствени, и оставят своя, воняща на човек. Сега тази нова следа напълно обкръжава другите.

И започва да се стяга като обръч около тях.

Каин остава в скривалището си, напълно неподвижен, доверяващ се изцяло на сенките.

И на другия.

Тъкър клечеше до оградата зад контейнера, насочил цялото си внимание върху картината от камерата на Каин. Кучето все още следваше първоначалните инструкции и се бе съсредоточило върху групата на Амур, която продължаваше да обсъжда къде да похарчи парите, къде да вечеря и как да измъкне още средства от командир Пиърс.

А през цялото това време смъртоносната примка се стягаше около тях.

И около Каин.

Тъкър не смееше да рискува да извика партньора си обратно. Движението щеше да привлече вниманието на командосите.

Сякаш чул тревогите му, Каин се озърна назад и картината на екрана се промени. Обективът показа командос в черна броня, който приближаваше позицията на кучето. То остана на мястото си, както му бе наредил Тъкър.

„Мисли си, че се е скрил добре“ — осъзна Тъкър.

Но кучето грешеше.

Очилата за нощно виждане скриваха очите на командоса. Тъмното скривалище на Каин не му осигуряваше никаква защита срещу тази технология. Всеки момент той можеше да бъде забелязан, наред с необичайната си жилетка — и тогава щеше да се отприщи същински ад.

Тъкър хвърли поглед към улицата. Командир Пиърс не се виждаше никакъв, а той трябваше да направи нещо.

Сега.

Обърна се и се метна към оградата, към дупката нея, през която бе пропълзял Каин. Беше твърде малка за него, ала намотките бодлива тел не позволяваха да прескочи препятствието. Но нямаше друг избор и Тъкър остави телефона си на земята и започна да рови отъпкания пясък.

През цялото време се взираше в екрана и гледаше как командосът приближава към Каин. Започна да копае по-бързо, загребваше пясъка, разширяваше отвора, докато пръстите му се разкървавиха.

Накрая не издържа и изпълзя под оградата. Широката туника се разкъса от телта, разкривайки бронежилетката отдолу.

Пресегна се назад и грабна телефона.

Видеосигналът накара сърцето му да спре.

Зърнестият образ на командоса рязко спря, явно сепнат от нещо. Причината беше ясна. Войникът вдигна оръжието си и го насочи право към камерата.

Право към Каин.

21,23 ч.

„Проклет глупак…“