Кръвна линия

Грей се опита да се прицели в нападателя, но мишената се движеше прекалено бързо, а и беше бронирана. Грей въпреки това изстреля целия си пълнител. Войникът обаче бе така съсредоточен, че дори не трепна, когато куршумите рикошираха в самосвала, а един дори одраска шлема му.

Командосът отново изчезна, преследвайки го. После се втурна напред, като презареждаше в движение. След още няколко крачки забеляза командоса, надвесен над Тъкър. Капитанът лежеше по гръб до кабината, наведен на камиона, едното му рамо бе окървавено. Бронираният командос беше насочил пистолета си в лицето му, готов да го застреля от упор.

Грей не можеше да го спре — и тогава стана чудо.

21,26 ч.

Димящото дуло на пистолета се насочи между очите на Тъкър. Рамото му гореше, но не толкова, колкото кръвта му. Взираше се покрай оръжието в очите на убиеца. И разпозна яростта в тях.

Досущ като неговата собствена.

Докато стрелецът тичаше към него, Тъкър бе забелязал счупената му китка и разкъсаната плът. Разпозна работата на Каин. Това беше командосът, който бе заплашил партньора му.

Прочете в очите му задоволството от предстоящото убийство.

Досущ като неговото.

И на другия.

Свирепо ръмжене се разнесе от сенките, отвличайки вниманието на командоса. Пистолетът рязко се завъртя натам.

Тъкър се възползва от момента и измъкна скритата под камиона карабина — оръжието на същия командос. Извъртя се и стреля в лицето на войника, запращайки го назад.

Докато тялото му падаше, се появи Грей — беше се втурнал напред, но се закова изненадан на място.

— Как… откъде докопа…?

Все още по гръб, Тъкър се обърна към сенките под самосвала. Каин беше легнал там с изплезен език и очите му ярко блестяха в тъмното. Както му бе наредено, партньорът му не само беше свалил противника, но го и беше обезоръжил. Тъкър си представи как кучето влачи карабината с ремък в зъбите, изпълняващо заповедта дума по дума.

— Добро момче — каза той, загледан в умните очи. — Добро момче.

21,35 ч.

Грей тръгна обратно към хотел „Джуба“. След като откри Тъкър, двамата бързо напуснаха строителната площадка. Не срещнаха друга съпротива. След като бяха изпълнили мисията си, останалите командоси — най-вероятно наемници — се бяха изтеглили и изчезнаха в нощта.

Който и да беше наел убийците, очевидно искаше да затвори устата на Амур. Въпросите му явно бяха разтревожили пиратите, въвлечени в отвличането на Аманда, и бяха предизвикали тази бърза реакция.

Грей и Тъкър отново крачеха сред уличните тълпи в новата част на града. Спряха колкото да превържат рамото на Тъкър. За щастие куршумът само го беше одраскал.

Тъкър завърши разказа си за случилото се:

— От камерата видях, че Каин се оттегля някъде сред самосвалите, и отидох да го търся.

— И попадна в засада.

Тъкър се намръщи и погледна към кучето. Беше махнал жилетката му и я държеше на топка под здравата си ръка.

— Нямаше да го оставя в беда, командире. И никога не бих го направил. Каин се грижи за мен също толкова всеотдайно. Нямаше да съм жив, ако не беше той.

„И нямаше да се окажеш в опасност, ако изпълняваше заповедите“.

Но Грей реши да премълчи засега.

— Щом стигнах при камионите, Каин явно ме откри по миризмата и приближи, без да се издава — продължи Тъкър.

— И ти е донесъл пушката — не успя да скрие възхищението си Грей.

— Наредих му да обезоръжи противника. Добре е обучен.

Грей подозираше, че подобна координация не може да се постигне единствено с обучение и че е свързана по-скоро с необяснимата връзка между двамата — нещо много по-дълбоко от заповедите с жестове и думи.

Каквато и да беше причината, всички се бяха отървали живи и здрави, само с няколко драскотини. Групата на Амур беше ликвидирана — накарана да замълчи от наетите убийци, но благодарение на Каин сега знаеха, че дъщерята на президента се намира някъде в планините Кал Мадо на запад.

Преди да успее да формулира план за действие от тук нататък, Грей забеляза суматохата пред хотела. Преобърнати маси, катурнати сергии, изпотрошени стъкла. Мъже седяха на улицата и ближеха рани. Сякаш в района беше избухнал малък бунт.

— Какво е станало? — попита Тъкър.

— Нямам представа.

Грей забърза по стълбите. Лобито също беше разпердушинено. В съседния ресторант имаше телевизор, предаващ футболен мач. Неколцина мъже стояха безучастно сред хаоса и отпиваха чай, сякаш всичко е съвсем в реда на нещата.

Грей докосна микрофона на гърлото си и се опита да се свърже с Ковалски и Сейчан.

Отговор не последва.

Двамата с Тъкър се спогледаха разтревожено.

Хукнаха заедно нагоре по стълбите. Апартаментът им с две спални се намираше на втория етаж. Грей поведе по облицования с плочки коридор, застлан с износена персийска пътека. Приближи безшумно вратата.

Отвътре се чуваше рев на публика — телевизорът работеше и вероятно предаваше същия мач.

Грей извади пистолета си и докосна дръжката на вратата.

Тъкър задържа длан върху хълбока на Каин, готов да му даде команда.

Грей нахлу в стаята — и откри Ковалски, разположи се по боксерки на дивана в дневната. Притискаше кърпа с лед към дясното си око.

Почти не им обърна внимание, напълно погълнат о футбола.