Кръвна линия

— Какво стана с другите от СРП?

— Справихме се с един при хотела — отвърна загрижено Грей. — Още е вързан в задната уличка, в безсъзнание. Ковалски държи под око друг горе. Свали го с един удар, когато нахълтахме. Май му счупи крака.

— Определено го счупих — обади се груб глас откъм входа. Ковалски се появи на прага и посочи с палец към стълбите за мазето. — Запуших му устата и го вързах. Е, колко сме загазили заради това, че сме наритали английски задници?

Отговорът дойде от пода. Мъжът беше дошъл достатъчно на себе си, за да ги изгледа кръвнишки, макар и с насълзени очи.

— Мисля, че у вас в такива случаи се казва „нагазване в лайната“. — Огледа новодошлите. — Кои сте вие, по дяволите?

Грей прибра пистолета си и протегна ръка, за да му помогне да се изправи.

— Хора, които се нуждаят от помощта ви.

Мъжът пое ръката му с подозрение, но позволи да бъде издърпан.

— Чудесен начин да помолите за такова нещо.

Ковалски даде единственото възможно обяснение.

— Ние сме американци. Така вършим нещата.

23,34 ч.

Един час по-късно Грей беше събрал всички в апартамента им в хотел „Джуба“. Настаниха се в дневната. Обаждане до директор Кроу, последвано от бързи разговори между разузнавателните служби на двете страни, донякъде спомогна за един по-нормален разговор.

— Отвлечената жена на Сейшелите — каза капитан Тревър Алдън, държейки чашата димящ чай. — Значи е дъщерята на президента?

— Точно така — отвърна Грей. — Аманда Гант-Бенет.

Двете групи бяха седнали на поставените едно срещу друго канапета — американците на едното, британците на другото. Подносът с чая беше на масата между тях. Каин не се откъсваше от Тъкър, който беше пуснал ръката си надолу, но носът на кучето непрекъснато се обръщаше към купчината бисквити.

Погледът на капитан Алдън се премести от Сейчан върху Грей.

— И сега тя работи с вас.

Грей само кимна, без да си прави труда да обяснява сложните подробности на професионалните им отношения.

Алдън се облегна назад.

— Някой можеше да ни информира за всичко това, преди да дойдете тук. Така майор Пател щеше да си спести много неприятности.

Ковалски крачеше зад канапето недалеч от вратата на балкона, за да не одимява цялата стая с пурата си.

— Съжалявам. Може би не трябваше да го блъскам така здраво, но ми се изпречи на пътя. — Сви рамене, без да проявява каквото и да било чувство за вина. — Но не трябваше ли да носите някакви специални барети или нещо такова?

— Не и в този случай. Ние сме таен екип — обясни Алдън. — Само четиримата… или вече тримата, ако трябва да съм точен.

Пател беше на морфин и спеше в съседната стая очакване на евакуация заради счупения крак. На канапето от двете страни на капитана седяха другите му двама сътрудници — индийката, майор Бела Джейн, жилавият чернокож майор Стюарт Бътлър.

Грей насочи разговора към належащия проблем:

— Капитан Алдън, ще бъдем много благодарни за всякакви сведения, които можете да ни предоставите относно местоположението на дъщерята на президента.

Алдън се наведе напред и протегна ръка.

Грей я пое. Дланта на англичанина бе суха и силна.

— Имате пълното ни съдействие — обеща той.

Грей си помисли, че човекът срещу него започва да му харесва. След като беше загърбил типичната си британска резервираност, изглеждаше достатъчно свестен. Пък и бе успял да залови Сейчан, а това определено не беше лесна работа.

Но съдейки по начина, по който седеше със скръстени на гърдите си ръце и си играеше с малкия дракон на шията си, тя определено не споделяше мнението на Грей за английския капитан. Майор Джейн също почти не говореше и седеше сковано, с напълно непроницаемо изражение. Грей си помисли, че главата сигурно все още я боли от зашеметяващата граната. А и Тъкър я беше ударил здравата с пистолета си.

Ситуацията не беше най-добрата за среща на съюзници.

Все пак трябваше да намерят начин да работят заедно.

— Имате ли някаква представа къде са отвели младата жена? — делово попита Алдън. — Къде са слезли на брега? Кой я е отвлякъл?

— Не знаем почти нищо.

Грей им разказа за срещата с Амур Махди и атаката на убийците на строителната площадка. Капитанът нямаше представа за случилото се, така че се наложи да го запознаят набързо.

Грей застана до масата и разви топографската карта на страната. Алдън се приближи до него, за да следи показалеца му, който бързо премина през планинска верига на запад от града и спря в най-отдалечената част на северна Сомалия.

— Знаем само, че най-вероятно е отведена някъде в планините — каза той.

— Доста голяма и труднодостъпна територия. Джунгли, пропасти, пещери. Ще са нужни години да се претърси само една десета от онези върхове. Имате ли някакви други сведения?

— Все още чакаме сателит да претърси крайбрежието за кораба на похитителите.

— Все едно да търсиш игла в купа сено — мрачно поклати глава Алдън. — Освен това местят корабите си непрекъснато. Дори да го откриете, това няма да означава, че са стъпили на сушата на същото място.