Кръвна линия

Пейнтър беше изгубил броя на изобретателите, учените, държавниците и индустриалните лидери, които блестяха като звезди в това родословие. Без да се споменават черните овце и неколцина с лоша репутация.

„Но пък всяка фамилия си има такива“.

Намръщи се, когато видя смътното си отражение на екрана, наложено върху матрицата. Наистина ли тук бе скрита истината за Гилдията, или гонеше вятъра?

За да си припомни истинската природа на противника, Пейнтър щракна върху един файл и отвори символа на екрана — или по-скоро вписаните един в друг символи.

Знакът на Гилдията.

В центъра имаше малък лунен сърп и звезда — един от най-древните символи на света, който можеше да се проследи до езотеричен орден в древен Египет. Около него бяха разположени по-познатите пергел и прав ъгъл, символите на друго тайно братство — свободните зидари. И накрая, около всичко това, бе щитът на тамплиерите — средновековен орден, прочут с тайните и загадките си.

— Тайната във всички тайни общества — прошепна той, повтаряйки последните думи на един умиращ представител на Гилдията. Това беше значението на вписаните символи. Твърдеше се, че те представляват пътя на Гилдията и проследяват коварната й история назад в миналото.

Същият умиращ мъж подозираше, че има повече нива и пръстени, други тайни общества отвъд онези разкрити в стария символ — тайни, които продължава до нашата епоха и водят до онова, което той бе нарекъл Истинската кръвна линия, върховните господари на потайната Гилдия.

— Една фамилия — промълви Пейнтър, взирайки се в огромното родословно дърво на Гант.

За да оцелее във времето. Гилдията се бе скрила в поредица тайни общества. Дали и тук не бе изправена пред същата маневра? Дали истинската сърцевина на тайната организация не е скрита в разпълзялото се великолепие на тази фамилна династия?

„И ако наистина е така, колко са въвлечените?“

Продължи да изучава триизмерната карта. Имаше чувството, че пропуска нещо — нещо, което е пред очите му, но само го тормози, а така и не излиза наяве.

Почукване на вратата го откъсна от унеса му. На прага стоеше висока жена с кестенява коса и строго облекло. Пейнтър чукна клавиатурата и генеалогията Гант изчезна.

Засега тя беше само за негово ползване.

— Кат — каза той и й махна да влезе.

Капитан Катрин Брайънт беше негов заместник, специалист по събиране на разузнавателна информация за Сигма.

Пейнтър насочи вниманието си изцяло към настоящето и събитията в Сомалия.

— Англичаните поуспокоиха ли се след кашата в Босасо?

— Не бих казала. Но от СРП се съгласиха да потулят нещата и предложиха сътрудничеството си.

— Чудесно.

— Но не това е причината да се отбия — рече Кат. — Доведох ти един човек.

Тя се дръпна настрани. Зад ъгъла срамежливо надникна лице, обрамчено от руса коса.

— Лиза! — радостно възкликна Пейнтър. Стана и заобиколи бюрото си. — Мислех си, че ще се върнеш едва довечера.

Доктор Лиза Къмингс се вмъкна вътре, облечена в джинси и широка светлосиня блуза. Тя почука по китката си.

— Колко е часът според теб?

Както обикновено, не беше усетил колко неусетно си е отишъл денят — но нямаше намерението да позволява и приятелката му да направи същото. Прегърна я топло и я целуна по бузата, оценявайки колко добре се чувства.

Тя се сгуши в него — явно напълно споделяше мислите му.

— Хубаво е да си отново у дома.

Останаха прегърнати още малко, докато най-сетне не се разделиха, но без да пускат ръцете си. Лиза беше отсъствала цяла седмица заради някакъв медицински симпозиум. Пейнтър едва сега осъзна колко много му беше липсвала.

Той я поведе към един стол и я настани, преди да пусне ръката й.

— Чух за дъщерята на президента — кисело рече Лиза. — Помня я от едно официално събиране в Белия дом преди няколко месеца. Току-що беше разбрала, че е бременна.

— Като стана въпрос за това… — Кат се настани на съседния стол. — Директоре, бяхте ме помолили да намеря информация за бременността на Аманда.

Пейнтър се облегна на бюрото си. Разполагаше с пълното досие на дъщерята на президента, но не знаеше почти нищо за бебето, което носеше тя. Не искаше да оставя бели петна. В цялата афера имаше нещо странно — от фалшивите документи до пътуването до Сейшелите, а сега и отвличането.

Трябваше да провери абсолютно всичко.

— Първо, нероденото дете не е от съпруга й — започна Кат.

Пейнтър повдигна изненадано вежди. Това беше новина за него.

Кат обясни:

— Оказа се, че Мак Бенет е имал проблем с плодовитостта, налагащ използването на донор на сперма оплождане ин витро.

— Интересно. — Пейнтър добави новата информация към досието и незабавно започна да обмисля различните последици и пермутации от нея.

„Възможно ли е в това да има някакъв мотив? Нещо свързано с попечителство?“

— Къде е било извършено оплождането? — най-сетне попита той.

— В една клиника в Южна Каролина, недалеч от Чарлстън. Проверих я. Използват най-новите технологии. Има клиенти от цял свят.

— А донорът?

Кат поклати глава.

— Поверителна информация.

Пейнтър мразеше непроверените неща — обикновено именно те забъркваха кашата по-нататък.

Кат сякаш прочете мислите му.