Кръвна линия

Впери поглед в ултразвуковия монитор — в момента изключен, но готов да влезе в употреба при предстоящата процедура. След пристигането й я бяха прегледали веднъж, за да установят положението на бебето, да измерят черепа и приблизителната дължина на тялото. Аманда не се бе съпротивлявала на първия ултразвук. Самата тя искаше да знае какво е състоянието на детето й не по-малко от доктора.

Накрая изпита огромно облекчение, когато видя пулса му, мъничките свити юмручета и бавните сънени движения. След внимателно преглеждане на сонограмата докторът обяви, че момченцето й е в чудесно здраве.

Но явно медицинският екип още не беше приключил с нея.

Доктор Блейк се върна. Петра носеше поднос голяма спринцовка и тринайсетсантиметрова игла Аманда беше подлагана на амниоцентеза през осемнайсетата седмица на бременността си, така че знаеше какво да очаква.

Петра почисти корема й със спирт, включи ултразвука и подаде смазаната сонда на доктор Блейк. Без да откъсва поглед от монитора, Блейк насочи иглата дълбоко в корема й. Болката беше минимална, като слаб менструален спазъм.

Аманда се извърна от монитора, когато иглата доближи спящото й дете. Беше твърде обезпокоително да гледа. Можеше само да си представя до какви поражения може да доведе и най-малкото погрешно движение.

В крайна сметка всичко мина добре.

Докторът умело взе проба от околоплодната течност и извади иглата. Аманда най-сетне се престраши да издиша. Сълзите внезапно размазаха зрението й.

— Наблюдавайте я за треска — нареди докторът на Петра. — И следете за вагинално кървене.

Сестрата кимна.

Доктор Блейк се обърна към Аманда.

— Няма нужда от сълзи. Поне засега. Ще получим резултатите от генетичните тестове чак сутринта.

Първата й амниоцентеза беше рутинна и целеше установяването на различни хромозомни аномалии, като синдром на Даун, и генетични нарушения, като кистозна фиброза. Но Аманда знаеше, че това не беше всичко, което търсеха докторите — нито тогава, нито сега.

Съобщението, което я бе накарало да избяга от Щатите, я беше предупредило, че бебето й е генетично различно — че има нещо, към което се домогват други. Аманда не разбра кой знае колко от останалото, но наученото беше достатъчно, за да побегне, преди да са дошли за детето й.

— Ако показателите са стабилни, детето ви ще живее. И ще бъде първото по рода си — продължи Блейк. — Ако не… е, тогава ще му мислим, нали?

И отново я потупа бащински по ръката.

Дори резултатите да бяха стабилни, Аманда знаеше колко ужасни ще бъдат последиците за момченцето й. А ако не бяха, медицинският екип сигурно щеше да прибегне до принудителен аборт.

Обърна глава настрани. Не знаеше на какъв резултат да се надява на сутринта. Очите й отново се напълниха със сълзи и ръцете й намериха корема й. Беше сигурна в едно. Щеше да защитава бебето си до последния си дъх.

„Няма да им позволя да те наранят“.

Лагерен огън сияеше през платнената стена и очертаваше аления кръст, който бе забелязала на идване. Аманда отново видя необичайната му украса — извиващ се преплетен мотив, който вървеше по раменете му. Само че сега, след амниоцентезата и тревогите за хромозомни аномалии, тя разпозна шарката.

Това беше спиралата на ДНК.

Генетичен код.

Взираше се, без да вярва на очите си. В тялото й пропълзя студ. Макар никога досега да не бе виждала този кръст, тя бе чувала да се шепне за символа, който говореше за древна загадка, продължаваща до началото на фамилията й, до тайната, скрита в сърцето й.

Беше го смятала за мит, за история, с която се плашат малките деца.

Но вече не можеше да отрече ужасната истина. Именно за това я предупреждаваше загадъчното съобщение, което я бе накарало да побегне в ужас към Сейшелите.

„Кръвната линия.

Открили са ме“.

10.

2 юли, 10,12 ч.

Във въздуха над Сомалия

Грей нагласи масивните слушалки, заглушаващи рева на двата двигателя на хеликоптера. Погледна на там, накъдето сочеше капитан Алдън.

— Ето го! — извика британският офицер от СРП.

Машината се носеше ниско над изпечени от слънцето ниви, натрошени червени скали и отделни групи жилави дървета. Стада кози се разбягваха под въздушната струя на роторите. В далечината към утринното небе се издигаше планински масив, превръщащ хоризонта в назъбена линия. Но медицинският транспортен хеликоптер нямаше да лети чак дотам.

Алдън сочеше голям лагер от палатки и колиби, разположен на кръстопът. Върху покривите на много от палатките имаше червени кръстове. Около лагера се виждаха паркирани превозни средства — цивилни коли и камиони на ООН, както и множество камили.

Това беше помощен лагер на УНИЦЕФ, ръководен от френската организация „Лекари без граници“. Беше се сгушил сред възвишенията между океана и планините и служеше като пътна станция за живеещите по крайбрежието и във вътрешността.