Кръвна линия

Те започнали съществуването си в началото на дванайсети век като група от деветима рицари, дали обет да защитават поклонниците по пътя им до и от Светите земи. От това скромно начинание се появил орден с огромна финансова, военна и политическа мощ, който обхванал цяла Европа и накрая дори папи и крале започнали да се страхуват от него. И на 13 октомври 1307 г. кралят на Франция и тогавашният папа се заели да арестуват и разтурят организацията, обвинявайки рицарите във всевъзможни гнусни престъпления, в това число и ерес. След тази чистка легендите и митовете размили истинската съдба на ордена появили се безброй истории за скрити съкровища, плъзнали слухове за рицари, които успели да се спасят от преследване и пристигнали на бреговете на Новия свят; има дори твърдения, че орденът продължава да съществува тайно и до днес и че защитава мощ, способна да преобрази света.

Но нека оставим настрана всички тези подозрения и митове и да се върнем към първоначалните девет рицари. Повечето читатели сигурно не знаят, че въпросните основатели на тамплиерския орден са свързани по кръвна или брачна линия и произхождат от една фамилия. Осем са известни с имената си в историческите документи. Деветият остава загадка и днес е повод за какви ли не предположения и спекулации от страна на историците. Кой е бил този мистериозен основател на орден, който щял да заеме такова видно място в историята и легендите? Защо последният рицар така и не е бил назован открито като останалите?

Отговорът на тази загадка е начало на едно невероятно приключение.

Научни бележки

На 21 февруари 2011 г. „Тайм“ излезе с корица, на която пишеше: „2045 — годината, в която човекът ще стане безсмъртен“. Взето само по себе си, подобно твърдение може да изглежда съмнително, но някои учени са направили подобни изявления. Д-р Роналд Клац в книгата си „Постижения в медицината против стареенето“ пише:

„Напълно е възможно след около петдесет години човек да живее на практика вечно, стига да не стане жертва на някаква сериозна травма или убийство.

Живеем във вълнуващо време, когато постиженията в медицината, генетиката, технологиите и безброй други дисциплини откриват най-новата граница за човечеството — вечността.

Как ще се прояви тя, каква форма ще приеме? Ще откриете отговора на следващите страници. Концепциите, представени в тази книга, се основават на факти и на сериозни проучвания, извършени от съветски учени по време на Студената война. Но преди да продължите да четете по-нататък, трябва да направя една корекция относно стряскащите изявления, цитирани по-горе. Оказва се, че те са твърде консервативни в преценките си.

Защото безсмъртието не просто ни очаква. То вече е тук.“

Пролог

Лятото на 1134 г.

Светите земи

Навремето я наричаха вещица и курва.

Но това беше минало.

Седеше изправена на сивия си боен жребец в черна броня, който внимателно си проправяше път сред касапницата на бойното поле. Земята беше осеяна от телата на мюсюлмани и християни. Преминаването й подплашваше пируващите гарвани и врани и ги вдигаше на огромни черни облаци в небето. Други боклукчии — онези на два крака — обикаляха между мъртвите, смъкваха ботуши и вадеха стрели заради върховете и перата им. Някои вдигаха глави да я изгледат, но бързо се извръщаха и продължаваха плячкосването.

Тя знаеше какво виждат — поредния рицар сред многото, сражавали се тук. Гърдите й бяха скрити под ватирания жакет и ризницата. Тъмната й коса, подрязана до раменете и по-къса от тази на повечето мъже, бе покрита от коничния шлем; изящните й черти трудно се различаваха зад предпазителя за носа. Широкият двуостър меч бе закрепен за седлото й и се удряше в лявото й коляно. Металните брънки на панталона, защитаващ дългите й крака, звъняха.

Малцина бяха наясно, че тя не е мъж — и никой не знаеше, че пази тайни, далеч по-мрачни от скрития й пол.

Оръженосецът й я чакаше край изровения път, който се издигаше стръмно нагоре към изолирано каменно укрепление. Тежката структура, скрита дълбоко в планината Нафтали в Галилея, нямаше име и изглеждаше като издялана от самия склон. Червеното слънце беше увиснало ниско над хоризонта зад бойниците, закривано от дима на лагерните огньове и подпалените ниви.