Кръвна линия

„Защо Тъкър се бави толкова?“

Нуждаеха се от потвърждение от негова страна — или по-точно, от потвърждението на партньора му.

От ярката слънчева светлина Каин се озовава на тъмно, когато се шмугва между солидните подпори и се озовава под издигнатата дървена платформа. Тук е по-хладно. За момент е напълно сляп, докато зениците му се разширят достатъчно, за да свикнат с тъмното. Въпреки това ушите му са наострени, сетивата му се пресягат дълбоко в сенките. Използва ги всичките, за да запълни мрака със смисъл и съдържание.

Скърцане на дърво над него…

Тропот на пета върху дъски…

Равномерно падащи капки по-навътре…

Каин вкусва сенките с език и нос. Отпадъци и дири, масло и утайки. Някъде назад — по-остра миризма, от която козината му настръхва. Зловоние с намек за месо. Следва звука на тлъстите капки, подушва — падат някъде отгоре.

Кръв.

Но той не е тук заради нея.

Беше му дадена миризма, запазена в парче плат — миризма на сладко, на солено, на масло и на жена. Беше изпратен да търси още от нея. Повдига нос нагоре към дъските, между които се процежда кръвта. Подушва, вдъхва силния мирис, проследява следи във всички посоки.

И сред грялата тази буря от миризми открива една-единствена нишка, която свързва това място с онзи плат. Открил е целта си.

Насочва нос към миризмата и съобщава за успеха — но не с воя на дивото, който още е скрит дълбоко в него. Това не е неговият начин. Изскимтява тихо, гърлено, за да обяви победата си.

Чува думи в едното си ухо. Думи, от които се разтапя.

— Добро куче.

Въздъхва доволно и сяда; едва сега очите му следват празнините, останали незапълнени от миризмата и звуците.

От мрака към него светват две червени светлини, тънки и остри. Идват от устройства, закрепени за големи варели, вонящи на ръждив метал и горчиво масло.

Козината му настръхва отново. Опасност.

В края на гората Тъкър живее наполовина в собствената си кожа, наполовина в друга.

Чул е онова, което е чул Каин — скърцане и стъпки. И е видял същото, което е видял Каин — течност, процеждаща се между дъските. Кръв, масло или вода? Не може да каже със сигурност.

След това Каин насочва носа си нагоре и тихо изскимтява.

Успех.

Свърза се с Грей.

— Каин откри миризмата на Аманда в палатката. Била е вътре.

„И може би все още е“.

— Разбрано — прозвуча напрегнатият отговор. — Разчисти си пътя и стигни дотам. Идвам при първа възможност.

Точно когато Грей приключи, зърнестият образ на малкия екран се смени. Камерата на Каин показа два големи варела, разположени в пространството под палатката. Тъкър прочете надписа върху единия — КЕРОСИН. Най-лошото бе, че към тях бяха прикрепени два предавателя, осветяващи експлозивни заряди.

Обхванат от внезапна паника, Тъкър докосна микрофона на гърлото си.

— Командир…

Стрелбата заглуши предупреждението му.

15,27 ч.

Сейчан стреля и улучи мъжа с белега в лявото коляно. Той рухна с рев на изненада. Грей откри огън по войниците, събрали се от тяхната страна на джипа. Ковалски и Джейн започнаха да стрелят по останалите.