Кръвна линия

Грей се огледа и видя как Тъкър пуска овчарката си напред, покрай края на гората.

„Каин…“

Тъкър явно беше оставил камерата на кучето включена още от блокадата.

— Идеята беше на Кат — обясни Пейнтър.

„Естествено, че е нейна“. Ако някой имаше достатъчно мозък да ги открие, без да задейства алармите, това беше Кат Брайънт. Беше доказала безброй пъти, че когато става дума за разузнавателна мрежа, тя е неуловима и находчива като паяк.

— Кат състави алгоритъм за пасивно търсене, настроен на честотата на камерата на кучето. Нищо, което да бъде засечено. Можехме да надзъртаме над рамото ви, без да издаваме къде се намирате.

Грей беше благодарен за тайната подкрепа, но това го изпълваше и със смътно безпокойство. В бъдеще трябваше да се погрижи да намери начин за заобикаляне на тази възможност, ако иска пълна самостоятелност.

— Звукът обаче е лош — завърши Пейнтър. — Все прекъсва, така че имайте го предвид. Можем да ви виждаме, но невинаги ви чуваме.

— Разбрано.

Тъкър се връщаше тичешком към тях.

— Трябва да затварям — каза Грей.

— Виждам причината — заяви Пейнтър. — Действайте. Но се…

Грей прекъсна, преди да бъде посъветван да се пази.

Нямаше нужда да чува предупреждението — а и нямаше нужда да му се казва. Все едно да пожелаеш на актьор да не си счупи крака на сцената.

Тъкър спря задъхан до него.

— Друг джип е блокирал пътя отпред. Преброих шестима около него. Има и други в лагера. — Изражението му стана тревожно. — Виж това.

Вдигна телефона си, на който се виждаше картина от лагера.

В центъра се издигаше голяма палатка върху издигната платформа. Около нея имаше пълни с пепел ями на стари лагерни огньове. Боклук, ръждясали рейки, локви разлято масло и няколко съборени палатки, зарязани в бързината — това бе всичко, което беше останало от големия лагер. От някои дървета по края на гората продължаваха да висят парцали камуфлажна мрежа, но това беше всичко.

— Като че ли лагерът е почти вдигнат — каза Тъкър. — Мисля, че е станало преди не повече от час.

Грей започна да се отчайва и стомахът му се сви на топка.

Нима бяха закъснели?

— Видях обаче някакви силуети да се движат в палатката — продължи Тъкър. — Някой все още е там.

Сейчан го чу.

— Може да са се уплашили от последствията и да са се пръснали, като са оставили жертвата си.

Грей се хвана за предположението й като удавник за сламка.

Ковалски застана до тях.

— Е, какво правим?

Джейн застана до него. На лицето й беше изписан същият въпрос.

Нуждаеха се от план за действие.

Грей прехвърли наум различни сценарии.

— Не можем да рискуваме и да подплашим останалите войници. Освен това не искаме да се сблъскваме без нужда с противника, ако Аманда вече е преместена. Няма да й помогнем особено, ако сме мъртви.

— Тогава какво? — попита Ковалски.

Грей се обърна към Тъкър.

— Трябва да надникнем в палатката.

15.

2 юли, 15,24 ч.

Планините Кал Мадо, Сомалия

Тъкър лежеше по корем до Каин на края на гората. До палатката имаше четирийсет метра открито пространство. Покрай мъжете на пътя и тримата войници, ровещи из останките на лагера в търсене на нещо ценно, всеки опит за преминаване нямаше как да остане незабелязан.

Щяха да видят бягащото куче.

Тъкър се взираше през оптичния мерник на карабината си. Един войник буташе изкривена ръчна количка, като от време на време спираше да вземе нещо от отпадъците.

Радиото изпращя в ухото му. Беше Ковалски, който докладваше от поста си на пътя.

— Компанията пристигна. Три джипа стигнаха до отбивката.

Грей отговори по всички канали:

— Ковалски, изтегли се при нас.

Останалите от екипа — Грей и двете жени — бяха изпълзели през гората и лежаха спотаени на няколко метра от единствения джип, който охраняваше останките от лагера. Всички чакаха сигнала на Тъкър. Ако Аманда беше в палатката, щяха да атакуват колата, разчитайки на елемента на изненада и на джунглата, за да не позволят на врага да осъзнае, че има огромно числено превъзходство. Ако дъщерята на президента вече я нямаше, трябваше да се оттеглят в гората и да решат как да действат от тук нататък.

— Тъкър, сега или никога — напрегнато рече Грей.

— Още не е чисто — прошепна в отговор Тъкър.

На трийсет метра от него войникът с количката вдигна някакъв компактдиск без опаковка, огледа го и го метна с рязко движение на китката.

Явно днес всички бяха познавачи.

„Размърдай се, задник такъв“.

— Тъкър — притисна го Грей. — Другите джипове завиват и се насочват насам. Имаш две минути, в противен случай се налага да открием огън и да се надяваме на чудо.

Тъкър се загледа в калашника на рамото на войника, който продължаваше да рови в боклука.

„Няма да пратя Каин на сигурна смърт“.