Кръвна линия

Пръстът на Рени почука новата спирала.

— Тази нишка е изкуствена. Дело на човека, не на Бог. Това нещо пред нас е резултат от кибергенетика, сливането на биология и технология.

— Нима подобно нещо е възможно?

— Не само че е възможно, но и правено. Един екип от Копенхаген вече успя да вкара ПНК нишка между две ДНК нишки. В епруветка, естествено. Но една проста пречка не им позволи да продължат със следващия етап на проучванията си. — Рени кимна към екрана. — Тази тройна спирала е нестабилна във вода. Успееш ли да изградиш дъждобран около нея, ще промениш целия свят.

Пейнтър се намръщи.

— Какво имаш предвид?

— Целият ни генетичен код е изграден от четири химични бази — гуанин, аденин, тимин и цитозин, или Г, А, Т, Ц — обясни Рени. — Информацията за всички живи същества е изписана с тези четири букви. — Той погледна към въртящата се молекула. — ПНК обаче не се ограничава само с четири букви. Можете ли да си представите какво може да се създаде, ако буквите са повече? Бихме могли да пренапишем човечеството.

Въпреки явното вълнение на Рени Пейнтър си представи единствено ужаси.

Рени не беше свършил.

— Но далеч по-важното е, че тази кибернишка на ПНК може да бъде проектирана така, че да включва и изключва отделни гени. ПНК вече е използвана за лечение на една форма на мускулна дистрофия у лабораторни мишки. Но това е само началото. Потенциалните възможности са безгранични. Става дума за блокиране на ракови образувания, лечение на стотици генетични заболявания, дори за удължаване на живота.

Рени се загледа с копнеж към екрана.

— Ако ДНК държи ключа към живота… то ПНК е шперцът. За онзи, който държи такъв инструмент в ръцете си, не би имало невъзможни неща.

Настроението на Пейнтър стана още по-мрачно. Представи си лабораторията в Чарлстън и онези жени в резервоарите.

Джейсън почука на вратата и го спаси от неприятните мисли.

— Директоре, извинете за прекъсването, но току-що получихме необичайно голям файл от Чарлстън. Реших, че може би ще поискате да го видите. Името на папката е „История и произход“.

Пейнтър се поизправи в стола си. Беше доволен, че може да остави засега дискусиите по биология. Искаше да стигне до корените на всичко и името на папката звучеше обещаващо. История и произход.

Джейсън попари донякъде надеждите му.

— Сър, само че папката е доста повредена. Работим по възстановяването й, но мога да ви изпратя онова, с което разполагаме засега — няколко странни изображения и документи.

— Действай — нареди Пейнтър.

Джейсън посочи компютъра.

— Вече е направено.

„Нищо чудно, че Кат харесва това хлапе“.

Пейнтър се завъртя към клавиатурата и отвори първия от новите документи. Рисунката изпълни екрана.

На нея бяха изобразени трима мъже в колониално облекло, сплели десните си ръце над главите си и левите отдолу. В горните ъгли на рисунката имаше по една навита триглава змия.

— Какво е това? — промълви Пейнтър, без да очаква отговор — но го получи.

— Светата кралска арка — каза Рени и сякаш изненада самия себе си, че е в състояние да отговори.

Пейнтър се обърна към него.

— Откъде знаеш това?

— Защото съм член на гилдията. — Рени явно разчете изумената физиономия на Пейнтър. — Нямам предвид онази Гилдия. Говоря за масоните. Членове на семейството ми са били масони още от Ирландия.

Пейнтър посочи екрана.

— И какво е това?

— Не знам какво е цялото тълкуване. Изобразен е ритуалът три пъти по три, което е свещено число за масоните. Това е част от инициацията в специалната степен Кралска арка, но около нея има много загадки, включително и около произхода й. Твърди се, че е свързана с тамплиерите.

Ритуалът три пъти по три… с други думи, девет… представлява броя на основателите на ордена.

Пейнтър впери поглед в екрана. „Какво прави тази рисунка в сървърите на генетична лаборатория?“

Въпреки че му изглеждаше странно, подозираше какъв е отговорът — но само заради предишния разговор с Рени. Пейнтър заразглежда тримата сплетени мъже и триглавите змии. Изображението изглеждаше зловещо, подобно на тройната спирала, трите нишки, сплетени в една. Дори Рени беше използвал израза „змия, увита около дървото на живота“, за да опише тройната спирала.

Пейнтър прочете анотацията под рисунката, в която се съобщаваше източникът — някаква книга, озаглавена „Масонски ритуали и описания от Дънкан“, издадена през 1866 г.

„Как е възможно в книга, излязла преди почти век и половина, да се говори — поне символично — за тройна спирала?“

Пейнтър си припомни името на папката.

ИСТОРИЯ И ПРОИЗХОД.

В това имаше нещо важно. Искаше му се съдържанието на папката да бъде възстановено колкото се може по-скоро — ако изобщо беше възможно.

Джейсън внезапно нахълта отново. Носеше мрачни новини.

— Директоре! Току-що изгубихме връзка с Чарлстън. Устройството на капитан Брайънт замлъкна насред предаването.

Пейнтър се изправи.

— Батерията? От нея ли е?

— Не, сър. Този път следяхме състоянието й. Още има заряд.

Сърцето на Пейнтър се сви. Оставаше само едно обяснение.

Джейсън го каза на глас.

— Явно някой е открил бръмбара и го е премахнал.

Но какво означаваше това за Кат?

26.