Кръвна линия

Кат се изправи и залитна назад.

На два метра от нея се надигна друга фигура, която се беше скрила зад близкия резервоар. Скалпът й бе обгорен и напукан, по главата й се стичаше кръв.

Маршал вдигна пистолета на единия охранител и излезе от прикритието си.

Кат се опита да избяга, но краката й се подгънаха. Тя падна, поддържайки се на едната си ръка.

Маршал направи още една стъпка напред, насочила оръжието към лицето на Кат. В погледа й нямаше ликуване от предстоящото убийство — само болезнена необходимост, последен акт на отмъщение.

Но не тя беше онази, която си отмъсти.

От съседния резервоар се надигна голо тяло, подобно на труп, излизащ от гроба си.

Маршал забеляза движението и се обърна… и в мъртвите й очи проблесна ужас.

От гъстото желе се надигна ръка, стиснала дълга черна палка. Замахна с цялата мъка на скърбяща сестра. Твърдият метал улучи Маршал в носа и счупи костиците му.

Маршал рухна на пода.

Кат осъзна — това е по-подобаващ край за някого, който си играе на Бог.

Ейми излезе от резервоара, забърза към Кат и й помогна да се изправи.

— Помислих си, че си мъртва.

— И аз си помислих същото.

Преди това Кат беше измъкнала Денис от резервоара й и бе сложила на мястото й сестра й. Беше съблякла Ейми и се увери, че момичето се е потопило изцяло в течността и е омазано в изолиращия гел. След това беше намазала и самата себе си и бе замъкнала тънкото тяло на Денис в склада.

Искаше Ейми да е скрита пред очите на всички — никой нямаше да се заглежда прекалено внимателно в обитателките на резервоарите. Искаше също момичето да бъде близо до изхода, за да избегне пламъците в коридора.

Решението й се оказа добро — надолу по коридора последва мощна експлозия и въздухът се изпълни с шрапнели и парчета стъкло.

Кат си представи всички онези бутилки под налягане в склада, които изпускаха газ и се възпламеняваха. Представи си как пламъците се понасят по тръби и климатични инсталации, за да достигнат другите етажи и сгради.

— Да вървим — изхриптя Кат.

Взе пистолета от отпуснатите пръсти на Маршал и двете побягнаха през пушека и огъня обратно към червените врати. В кръглото помещение ревяха сирени, противопожарната система се беше включила и пръскаше енергично вода. Кат спря колкото да вземе дреха за Ейми и забърза навън. На поста на охраната нямаше никого.

Никой не се опита да ги спре, докато бягаха от пламналите недра на сградата към партера на една от задните постройки на комплекса. Оказа се, че пожарът е обхванал и останалите сгради. Лятното слънце още беше високо в небето, но пушекът беше превърнал деня в здрач и скриваше градините. Пламъци танцуваха зад прозорците. Експлозия отнесе горната част на основната сграда, във въздуха полетяха тухли и изпочупени керемиди.

Всичко се рушеше.

Кат сграбчи ръката на Ейми и я поведе през изхода към паркинга. Изпаднали в ужас изследователи тичаха презглава към портала.

Кат ги последва, като правеше всичко възможно да скрие пистолета.

В далечината завиха сирени.

Кат и Ейми излязоха тичешком през портала, следвани от още взривове и тътен. Около тях валяха отломки; пушекът стана още по-гъст и скриваше почти всичко.

Затичаха се по улицата, мъчейки се да се отдалечат колкото може повече от пожара. Накрая излязоха на чист въздух и спряха задъхани, опрели ръце на коленете си.

Воят на сирените се засили. Екипите за спешна помощ на Чарлстън се събираха от всички страни към комплекса.

Кат се изправи и посочи проблясващите през пушека сини светлини.

— Трябва да…

Изтрещя изстрел.

Ейми политна назад и седна на пътя. Посегна към цъфналото кърваво петно на гърдите си.

Кат се извъртя и се отпусна на коляно, вдигайки пистолета.

Край пътя беше спрял джип. Тъмното стъкло на страничния прозорец беше смъкнато.

Кат забеляза някакво движение вътре.

И стреля напосоки по черната кола.

18,55 ч.

Лиза се наведе ниско на задната седалка, когато предното стъкло се пръсна. Беше прикована между двамата яки мъже. Отпред шофьорът и доктор Пол Кранстън също се снишиха.

— Господи! — възкликна стрелецът, който седеше до нея. — Въоръжена е.

Лиза прикри главата си.

„Какво става?“

След като я отмъкнаха в самия център на Чарлстън, Кранстън и хората му се бяха върнали в клиниката, уверени и доволни от улова си — само за да бъдат посрещнати от силна експлозия точно когато комплексът се появи пред тях. От взривната вълна прозорците на джипа задрънчаха. Едната сграда в дъното на комплекса бълваше пушек. Пламъците започнаха да се разпространяват, последвани от нови взривове, които разкъсваха клиниката.

Кранстън нареди да се върнат една пресечка и се загледа как огънят поглъща целия му труд. Беше като хипнотизиран.

— Елиминирайте я, по дяволите — изсъска той. — Преди да е избягала. Ако успее да се измъкне…

Докато наблюдаваше разрухата от безопасно разстояние, Кранстън бе забелязал двете жени, които излязоха от дима — с обръснати глави, едната в болнично облекло. Позна ги веднага. „От долната лаборатория са!“ Нареди на хората си да стрелят, да ги убият като бесни кучета. Но едната жена се беше оказала със зъби.