Кръвна линия

— Да. Затова казах на Лайнъс да събере данни и от камерите в Северен Чарлстън със записите на всички автомобили, минали през района. Взехме цялата информация и я пуснахме през новата ни програма.

— И какво?

Джейсън стисна рамото на Лайнъс. Анализаторът зареди две изображения на монитора и ги подреди едно до друго. И на двете се виждаше някакъв джип „Форд“ — без никакви биещи на очи белези.

— Мисля, че целите ни нарочно са избягвали камерите — продължи Джейсън. — Не е трудно, ако знаеш кои кръстовища се наблюдават.

„А те несъмнено са знаели — помисли си Пейнтър. — В края на краищата, това е тяхната територия“.

— Тези картини са от две камери на банкомати. Лявата снимка е направена на три пресечки от ресторанта, където изчезна доктор Къмингс. Втората е от един мост на около четири преки от клиниката. — Джейсън се обърна към него. — Колата е една и съща.

— По пътищата могат да се видят много джипове „Форд“ — скептично отбеляза Пейнтър.

— Но не и такива, които да са се износили по абсолютно един и същи начин. Исках обаче да съм сигурен. Именно затова ви извиках. — Джейсън отново потупа Лайнъс. Колегата му увеличи второто изображение и пусна записа. — Както казах, картината е зърнеста, но успяхме донякъде да я подобрим.

Пейнтър се наведе към екрана.

Увеличеният образ показваше затъмнен прозорец. Зад него можеше да се различи фигурата на мъж — и на жена до него. Макар чертите им далеч да не бяха ясни, жената определено бе светлокоса, с познат профил — но онова, което накара сърцето на Пейнтър да забие по-бързо, бяха стойката й и движенията.

Отново се изпълни с надежда.

— Това е Лиза.

— Не бях сигурен — каза Джейсън.

„Аз обаче съм“.

— Ами Кат? — попита Пейнтър.

В колата имаше и други хора, но се виждаха само като размазани силуети.

— Не мога да кажа със сигурност — призна Джейсън. — И за съжаление така и не успяхме да видим номера. Ако бяха минали пред някоя улична камера…

Е, все пак беше някакво начало.

И нещо още по-важно — Лиза беше жива.

Пейнтър пое дъх, като не позволи на облекчението да го залее — знаеше, че положението може да се промени всеки момент. Достатъчно му бе да погледне горящите руини на клиниката на съседния монитор, за да си припомни политиката на Гилдията.

Кучите синове не оставяха недовършени неща.

А точно в момента „недовършени неща“ бяха и Лиза и Кат.

Същото можеше да се каже и за екипа на Грей. Той проникваше в най-новата крепост на Гилдията по следите на дъщерята на президента.

Пейнтър гледаше как последната сграда на клиниката рухва сред пламъци и дим. Това бе огнено предупреждение и за Грей.

„Внимавай къде стъпваш“.

27.

3 юли, 3,13 ч.

Териториални води на Дубай

— Качили са Аманда на този асансьор — каза Тъкър.

Грей стоеше с ръце на кръста. Гледаше как Каин души пода. Овчарката махаше енергично опашка. Той не се съмняваше в носа на кучето, но все още се колебаеше.

Лобито имаше дванайсет асансьора, подредени в полукръг. Грей се загледа нагоре към виещата се спирала на прозрачното стълбище. И асансьорите, и стълбището се издигаха по централната ос на Бурдж Абаади. Всеки етаж се въртеше около тази неподвижна сърцевина.

— Петдесет етажа — каза Ковалски. — Поне няма да се наложи да се катерим пеша.

— Но ще трябва да спираме на всеки етаж — каза Сейчан. — За да може Каин да провери дали дирята на Аманда продължава на някой от тях.

Тримата спътници на Грей се обърнаха към него, очаквайки решението му. Дори Каин спря да души и го погледна. Грей не им обърна внимание още няколко мига.

„Нещо не се връзва“.

Беше разгледал внимателно всеки етаж с помощта на охранителните камери. Горе не се виждаха никакви следи от живот. Трябваше обаче да се довери на Каин. Кучето ги беше довело дотук. Взе решение и натисна бутона за повикване.

Вратата се отвори незабавно. Групата влезе в пищната кабина, облицована в екзотична дървесина и с кристален полилей.

— Започваме от горе и вървим надолу ли? — попита Тъкър. — Или обратно?

— Нито едното, нито другото — уверено отвърна Грей, докато се навеждаше към копчетата.

Посочи редовете бутони по чувствителния на допир дисплей. Всеки етаж беше отбелязан със светещи цифри. Означенията бавно се сменяха и редуваха на различни езици — китайски, японски, арабски.

„Определено се опитват да привлекат гости от цял свят“.

— Не разбирам — каза Ковалски. — Щом няма да се качваме, къде отиваме?

Грей гледаше най-долния бутон, който светеше на арабски.

След това означението се смени с латиница: „LL“

— Най-долното ниво — каза Сейчан.

Ковалски погледна към върховете на обувките си.

— Чакайте малко. Как може да има мазе на плаващ остров?

Грей знаеше, че кулата е изградена заедно с изграждането на острова. „Леглото“, върху което бяха положени основите на небостъргача, беше огромната платформа на Утопия. Железобетонната конструкция продължаваше приблизително десет метра под тях и осигуряваше предостатъчно място за мазе.

— Сигурно е някакво сервизно ниво за кулата — предположи Сейчан.

— И може би не само — добави Грей и натисна бутона.