Кръвна линия

Защо същото да не се отнася и за това място? Но вместо петрол, в толкова огромна колона можеше да се побере цяла база.

Грей знаеше, че Аманда е някъде долу. Тревожеше го нещо друго, много по-важно. Мисълта тежеше върху плещите му, докато се спускаха като камък към сърцето на острова.

„Жива ли е още?“

3,25 ч.

Доктор Едуард Блейк гледаше как омразата заглъхва в очите на Аманда, докато инжектираше последния пропофол в системата й. Клепачите й натежаха, дишането й стана по-дълбоко.

Последните й думи бяха проклятие, обещание за отмъщение.

„Ще видя и двама ви в ада“.

Но тази заплаха беше без значение.

Личността Аманда, изпълнената с любов майка, щеше да си отиде след още няколко минути. Целият й разум щеше да бъде заличен, оставяйки след себе си само най-основните функции.

— По-добре се подгответе — каза Петра.

Сестрата вече беше облякла хирургическите дрехи и нагласяше монитор, показващ компютърната томография на Аманда. Младата жена лежеше на хирургическа маса, завита от шията надолу. Обръснатата й глава блестеше под силните лампи. По скалпа й имаше малки сини отметки, подобни на татуирана научна номенклатура. Отметките бележеха местата за дупчене на черепа и вкарване на електроди.

Петра приготви стереотактическата система за предстоящата операция. Тя интегрираше работната му станция с интраоперационен ядрено-магнитен резонанс и микроскопски прибори за визуализация. Захвана главата на Аманда в пълен с течност обръч — огромно подобрение от времето на по-старите рамки за глава, които трябваше да бъдат завинтвани около черепа на пациента.

След като беше работил в планините на Сомалия и му се бе налагало да използва инструменти, почти примитивни в сравнение с това тук, Едуард изпита почти момчешка радост, че може да си играе с подобно оборудване. Станцията в Сомалия беше изпълнила целта си през последните няколко години и му бе дала възможност да събере яйцеклетки, ембриони и жизнени или обещаващи субекти за другите репродуктивни лаборатории по света. Амбициите му обаче открай време бяха по-големи. Беше чиста случайност, че Аманда Гант-Бенет се бе появила на неговия праг, а не в някой от многото центрове в Индия, Малайзия, Австралия или на безброй други места. Това му даваше възможност да блесне пред началниците си и да се изкачи по-високо по стълбицата.

Дотук, ако не се броят няколко спънки, нещата се бяха развивали великолепно. Смъртта на Аманда бе инсценирана като резултат от сблъсък със сомалийски пирати; детето беше родено и на сигурно място в новата високотехнологична изследователска лаборатория тук и след тази последна кървава процедура Аманда щеше да бъде транспортирана и вече нямаше да бъде негов проблем. Едуард щеше да бъде оставен да изследва на воля новия материал.

Новороденото спеше в малко легълце надолу по коридора и очакваше реда си.

Но най-напред трябваше да се погрижи за майката.

Наборът хирургически инструменти блестеше ярко под лампите — бургии, триони за кост, черепни щипци, скалпели, тръби за изсмукване и иригация.

Нямаше как да не бъде развълнуван. Макар че техниката бе разработена тук, той бе изпълнявал процедурата само веднъж. Някои от специалистите по репродукция в района бяха идвали тук, за да я научат. Самата процедура беше сравнително лесна. Дясната и лявата страна на церебралния кортекс се свързваха с пласт нервна тъкан. Използвайки средствата за визуализиране, щеше най-напред да изпълни т.нар. калозотомия, с която да раздели мозъка на две половини. Радикалната техника първоначално се прилагаше за третиране на тежки форми на епилепсия и чрез нея се прекъсваше неуправляемият поток електричество през мозъка, който причиняваше припадъците.

Вторият етап от процедурата бе разработен от друга агенция на началниците му. Наричаше се а-ЕКТ, или алфа-променлива електро-конвулсивна терапия. В двете разделени полукълба се вкарваха електроди, които пускаха малки количества ток с променящ се поляритет. В резултат във всяко полукълбо се образуваха вихрушки от микроудари с противоположна полярност, които предизвикваха пълно изключване на мозъчната кора. Оставаше да функционира единствено продълговатият мозък, който продължаваше да контролира жизнени функции като сърдечен ритъм, дишане, дори стомашно-чревната дейност. В резултат тялото оставаше непокътнато, но от разсъдъка нямаше нито следа.

Идеален инструмент за репродуктивни изследвания.

Едуард погледна за последен път лежащата на операционната маса жена.

„След това няма да има вече Аманда“.

Докато излизаше от помещението за преобличане, от монитора на стената се разнесе мелодичен звън. Охранителната система на обекта съобщаваше за пристигането на асансьора. Всяко помещение имаше подобен монитор. В долната му част запълзя име: БУГАС АБДИВАЛИ.

Това беше капитанът на личната охрана на Едуард. Екранът показа черно-бяла картина на шлемове и черна барета.

„Сега пък какво иска този абдал?“ — раздразнено се запита Едуард, използвайки подигравателната версия на фамилията.