Кръвна линия

Знакът светна в зелено и кабината се спусна беззвучно и толкова плавно, че почти не усетиха движението й.

— Бъдете готови — предупреди Грей.

В ръцете им се появиха оръжия. Тъкър направи знак на Каин, който сви крака, готов за скок.

Асансьорът сякаш се спусна много по-ниско от един етаж, но най-сетне вратата се отвори. Грей застана в позиция за стрелба и бързо огледа малкото, слабо осветено и неугледно лоби. Затърси охрана, но мястото изглеждаше пусто.

Излезе предпазливо, следван от останалите. От, помещението в различни посоки тръгваха коридори, означени с разноцветна маркировка, която вероятно насочваше персонала към кухни, перални, сервизни помещения и складове.

Беше истински лабиринт.

Грей махна на всички да се съберат около него.

— Тъкър, нека Каин да потърси дирята на Аманда. Може да е скрита къде ли не.

Тъкър и партньорът му се заловиха за работа.

Грей забеляза, че от двете страни на асансьора им има други два. Явно само три от дванайсетте стигаха до това ниво. Каза на Ковалски да държи вратата на техния асансьор отворена — можеше да им се наложи да се изнесат бързо.

Редица високи прозорци по едната стена привлече вниманието му. Отиде при тях и надникна в просторното съседно помещение. Беше цялото от бетон и се издигаше на два етажа. Вътре имаше редица масивни турбинни генератори, приличащи на грамадни метални слонове. Една от стените беше покрита с контролни панели.

— Електроцентралата на сградата — каза Сейчан, която бе застанала до него.

Грей си спомни как Джак Къркланд описа турбините, използващи морските течения, за да захранват сградата. „Сигурно са тези“.

Претърсването отне само минута на Тъкър.

— Нищо — каза той.

Грей се обърна изненадан.

— Какво?

Тъкър сви рамене.

Каин провери всички коридори, започващи оттук. Не откри никаква следа от Аманда.

„Невъзможно. Трябва да е някъде тук.“

— Нека да провери отново — нареди той.

— Ще го направи, но ще бъде губене на време. Лично аз се доверявам на носа му.

— Прав е — каза Сейчан. — Слизането тук имаше смисъл, но това не означава, че е единствената ни възможност. Има още петдесет етажа. Колкото повече чакаме…

„Толкова по-голяма става опасността за Аманда“.

Въздъхна тежко. Приемаше логиката, макар да не му харесваше.

— Значи се връщаме горе.

Останалите се качиха в асансьора.

Грей спря на прага и се загледа към двете съседни врати.

— Чакайте малко — каза той и извика другите два асансьора.

— Какво правиш? — попита Сейчан от кабината. Ковалски продължаваше да държи вратата отворена.

Асансьорите пристигнаха. Грей огледа кабините. После се върна при другите и огледа чувствителния на допир дисплей.

— Какво има? — отново попита Сейчан.

— И трите асансьора стигат до сервизните нива. Тогава защо похитителите на Аманда са използвали средния! Нормалното поведение е да отидат до най-близкия в лобито. — Грей посочи вратата на първия асансьор. — Огледах и другите. Таблото на този е с пет сантиметра по-дълго от тези на останалите.

— И какво от това? — попита Ковалски.

Сейчан се наведе и заразглежда долната част на екрана.

— Мислиш, че там има и скрити бутони?

Грей кимна.

— И те водят до нива с ограничен достъп, до които може да се стигне само с този асансьор.

Сейчан огледа ръба на екрана.

— Не виждам никакви ключалки или слотове за карти, които да активират тези нива.

Грей натисна бутона на лобито, за да демонстрира.

— Екранът е чувствителен на допир.

Сейчан схвана и очите й се усмихнаха.

— Значи могат да използват пръстови отпечатъци.

Вратата се отвори и Грей излезе в лобито.

— Войникът, с когото се справи Каин. Вероятно той е бил началникът на ескорта от Африка. Може да има достъп до долните нива.

Грей се обърна към Ковалски.

Гигантът завъртя очи и оклюма.

— Защо все на мен ми се пада мръсната работа? — измънка той.

Върна се минута по-късно, като бършеше ножа в панталоните си. Протегна ръка.

— Взех два. За всеки случай.

В дланта му лежаха палец и показалец.

Ковалски беше взел и баретата на мъртвеца и я нахлупи на главата си.

— Този е почти моя мярка — каза той и посочи към тавана на кабината. — Ако има още камери. Вече няма да се правя на пленник.

Грей взе отрязания палец, опря го в празното място под бутона LL и го задържа. Затаи дъх — и тогава под пръста светна нов бутон.

Дори и да беше имал някакви съмнения, те се изпариха, когато видя странния символ. Грей си спомни за Сомалия, как тичаше през изоставения лагер към медицинската палатка. Същият знак беше изрисуван и върху платнището й.

Ален кръст с фина преплетена украса по рамената.

Кабината отново тръгна надолу и този път спускането продължи много повече.

Лицето на Ковалски беше леко посивяло.

— Колко дълбоко са заровили съкровището си тези пирати?

Грей си представи гигантските бетонни стълбове, които държаха острова. Външните бяха широки по двайсет метра, но централният пилон, който се намираше точно под Бурдж Абаади, бе далеч по-голям. Грей знаеше, че често в стълбовете на нефтените платформи се оставят кухини за съхраняване на петрола.