Кръвна линия

Стрелецът до Лиза отново изкара ръка през прозореца и се прицели. Последваха още изстрели и куршумите се забиха в автомобила. Мъжът изруга, но не потърси прикритие.

Лиза рискува да надникне. Видя жената с пистолета да мъкне раненото момиче към прикритието на гъстия пушек. Сирените вече ревяха оглушително и блясъкът на светлините ставаше все по-ярък.

Тогава жената се озърна през рамо към джипа.

Едва тогава Лиза успя да разгледа лицето й. Гледката я разтърси — позна приятелката си, въпреки че косата й беше обръсната.

„Кат“.

— Пипнах я — със задоволство обяви стрелецът.

Не!

Лиза блъсна мъжа с рамо. Пистолетът му изтрещя, но стрелецът беше изгубил прицела си. Тя подаде глава навън и видя, че Кат не е пострадала — и искаше това да си остане така.

— Кат! Бягай!

Другият охранител грубо я дръпна назад.

Кранстън се надигна, колкото да надникне назад. Изгледа многозначително Лиза. Беше разбрал какво става.

— Значи с нея сте били в тандем — каза Кранстън и нареди на хората си да заловят Кат.

Стрелецът сграбчи Лиза за косата и я измъкна навън, използвайки тялото й като щит.

Кат беше намерила някакво подобие на прикритие зад едно кошче за боклук.

— Хвърли оръжието! — извика й Кранстън от колата. — Излез! Или ще пръснем главата на приятелката ти.

— Не го слушай! — изкрещя Лиза.

Стрелецът стисна косата й още по-силно, изтръгвайки кичури.

Лиза отчаяно гледаше как Кат хвърля пистолета и излиза на открито.

— Хвани я — нареди Кранстън на другия охранител. — Трябват ми отговори. Но ако се опита да създаде проблеми, можеш да я застреляш.

Кат явно разбра каква е заповедта и дойде доброволно, вдигнала ръце върху главата си.

— А другата? — попита Кранстън, когато охранителят се върна с Кат.

— Мъртва е.

Лиза и Кат отново се събраха на задната седалка, между двамата въоръжени мъже.

— Ужасно съжалявам — прошепна Лиза.

Лицето на Кат се бе превърнало в маска на яростта — но гневът й не беше насочен към Лиза. Ръката й намери нейната й я стисна.

В малкия жест имаше утеха, прошка и обещание за отмъщение.

Появиха се пожарни, линейки и полицейски автомобили, които профучаваха покрай тях с надути сирени и пуснати светлини.

— А сега накъде? — попита шофьорът, докато палеше.

Кранстън се загледа към горящите останки от клиниката си.

— Извън града… тук стана прекалено горещо. — Извърна се от пожара и дима. — Ще ги заведем на разходка сред природата. До Хижата.

19,12 ч.

Вашингтон, окръг Колумбия

От мястото си в комуникационния център Пейнтър гледаше огнения репортаж от Южна Каролина. Картината се предаваше на живо от един от двамата, които бе изпратил да проверят клиниката по фертилитет в Чарлстън.

Екипът му беше пристигнал на място преди петнайсет минути. Пожарникарите вече се сражаваха с огъня. Водни струи бликаха от камиони и стълби. Парамедици и други екипи за спешна помощ се грижеха за пострадалите от изгаряния и онези, които бяха вдишали твърде много дим. Други жертви имаха порязвания и натъртвания от летящите отломки и стъкла.

Четири тела бяха покрити с чаршафи.

Пейнтър очакваше, че ще има и още.

Дали Кат или Лиза щяха да бъдат сред тях?

Когато хората му докладваха, той се беше надявал, че цялото това унищожение е дело на Кат, но със същия успех можеше и да е мярка за прикриване на следите. Някой беше открил следящото устройство на Кат, а Гилдията бе прочута с политиката си на изгорена земя. Самият той се бе сблъсквал с нея неведнъж в миналото. Ако някой се приближаваше прекалено много, Гилдията изгаряше всички мостове, които водеха към нея — и към тайните й. Цената, последствията и жертвите нямаха значение.

— Директоре.

Обърна се и видя — за пореден път — Джейсън Картър, застанал зад него.

— Искам да видите нещо — каза хлапето и го помъкна към един монитор, зад който работеше друг анализатор. Макар човекът да бе десетина години по-възрастен, Джейсън постави ръка на рамото му, сякаш беше баща, окуражаващ отрочето си. — Двамата с Лайнъс работехме по един проект за Кат, преди тя да замине.

— Работим вече от около три месеца — добави Лайнъс.

„За какво става дума?“

Търпението на Пейнтър вече се изчерпваше, но той им даде знак да продължат.

— Помолих Лайнъс да изпробва новите протоколи при издирването на капитан Брайънт и доктор Къмингс — каза Джейсън. — Надявам се, че нямате нищо против.

— Разбира се. — Точно сега би се хванал и за сламка. — Какво изпробвахте?

— Нова система за наблюдение и следене, подобна на сегашните програми за разпознаване на лица. Но вместо върху лица, ние я приложихме върху превозни средства. Щом влезе в употреба, автомобилът започва да се износва по уникални начини, които са индивидуални като пръстовите отпечатъци или чертите на лицето.

— И стигнахте ли донякъде? — попита Пейнтър.

Джейсън заговори по-бързо.

— Позволих си да използвам базата данни от екипа в Чарлстън. Бяхте им наредили да съберат видеозаписите от камерите около ресторанта.

— И не открихме нищо.