Кръвта на богомолката

Докато тичаха към ниския пансион, видяха човек да пада назад от прозореца. Молецороден, закачулен със сива туника, каквато носеше Ахеос, стиснал дръжката на нож, забит дълбоко в гърлото му. Тялото се стопи в сенките, преди да е стигнало до земята, и сякаш изчезна завинаги. А после Талрик извика предупредително, блъсна Тиниса с рамо и я събори на разкаляния паваж. Ахеос и Тисамон тичаха назад към тях, Тиниса вече бе извадила рапирата си и гледаше гневно осородния, но беше късно да направи каквото и да било — блясъкът от дланта му я ослепи. Тиниса усети жегата на жилото, но то профуча над главата й, чу се вик на болка. Сетне друг молецороден падна някъде отгоре и се приземи на четири крака. Тиниса понечи да хукне към него, но Талрик я изпревари — стреля отново и жилото му запрати ранения три-четири метра назад, където мракът го погълна.

Тиниса изгледа свирепо Талрик и чак сега забеляза стрелата, която висеше от рамото му, спряна от бронята, преди да проникне по-дълбоко. Откъм входа се чу звън на оръжия, Тиниса обърна глава и видя, че Тисамон се бие с някого.

Някой, който се беше спуснал от небето — облечен в типичните за молците сиви дрехи, с отворен плащ, който се вееше над кожен нагръдник. Жена. Но не молец, а богомолка като Тисамон, с някак призрачни, неясни черти и сърповидно острие на ръката като неговото. Тиниса понечи да се включи в двубоя, но Тисамон й изсъска, че битката е само негова. А после сърповете се сблъскаха, движенията и на двамата бяха мълниеносни, почти невидими в мрака. Богомолкородната успя да притисне Тисамон и да го изтласка по цялата дължина на фасадата, преди той да вземе инициативата и да я отблъсне на свой ред. Въпреки острото си зрение Тиниса изгуби дирята на металния танц и след два неуспешни опита да се промуши покрай дуелистите разбра, че няма как да стигне нито до входната врата, нито до тесния прозорец, преди Тисамон да е приключил със своята част от упражнението. Междувременно Ахеос се бе издигнал във въздуха. Прелетя над Тисамон и жената и се вмъкна през друг прозорец.

Пансионът беше част от редица подобни постройки, всичките долепени една до друга като клатушкащи се пияндета, но отзад сигурно имаше друг вход. Тиниса хвърли поглед на Талрик — осородният, изглежда, беше решил, че ще е най-безопасно да остане с нея, — после двамата хукнаха като по команда.

Ахеос бързо установи, че не е първият пристигнал. Още щом влетя в общата стая на пансиона, насреща му се ливна приток на сила, която го спря като стена.

В средата на стаята стоеше закачулена фигура — стар молецороден. Под нахлупената му качулка се виждаше ръб на прилепнала сребриста шапка.

— Кой си ти? — попита Ахеос.

— Аз ли? — Старецът разтегли устни в съсухрена усмивка. — Аз съм Палеркос и съм скрир. По-интересно е кой си ти, момче, и защо кутията те вика. Ти си едно нищо. Слаб магьосник, изгубена кауза, но кутията въпреки всичко е избрала точно теб. Кой си ти, момче?

— Аз съм Ахеос от Тарн.

— С други думи — нищо — отбеляза пренебрежително Палеркос. — Никой.

Ахеос се опита да посегне към ножа си, но не успя. Мускулите му се бяха вдървили. Дори не беше усетил кога заклинанието се е спуснало отгоре му.

— Такаа — проточи Палеркос и в същия миг някаква паякородна влетя в стаята с раница на рамо. Ахеос я зяпна сащисано — жена на средна възраст, без грима и Изкуството, така характерни за нейната раса, жена, износена от живота, с дълбоки бръчки, която очевидно не беше очаквала да ги завари тук.

„Това е Сцила“ — осъзна Ахеос. Беше виждал лицето й и преди, но тогава смяташе, че е мъртва, загинала от стрелата, с която я беше пронизал недалеч от Хелерон.

— А ти трябва да си крадлата — обърна се към нея Палеркос. — Добре беше скрила това нещо, но не достатъчно добре. Сега ще ми го дадеш, а после ще се разделим по живо, по здраво.

Ахеос видя как жената застина. Погледът и устните й се втвърдиха, докато се мъчеше да устои на принудата, с която я обвиваше старият магьосник. Стори му се, че ще успее да разкъса заклинанието, но после жената направи една тежка стъпка към Палеркос и Ахеос разбра, че е загубила двубоя. Самият той напразно се опитваше да развали заклинанието. Палеркос държеше здраво и двамата.

Отвън долетя женски вик на болка, а миг по-късно Тисамон влетя в стаята. По сърповидното острие и по шиповете на ръцете му имаше кръв. Палеркос се завъртя свирепо към него с оголени зъби, богомолкородният се дръпна като опарен и заотстъпва към вратата.

„Добре сме ги обучили да се страхуват от силата ни“ — помисли си горчиво Ахеос, но докато той и скрирът гледаха към Тисамон, някой друг се възползва от разсейването им.

Сцила се сгърби, сякаш вървеше срещу бурен вятър, и заби с всичка сила ножа си между ребрата на Палеркос. Старецът още се свличаше към пода, когато тя отвори с ритник задната врата и изхвърча навън, като заряза ножа в тялото на жертвата си. Ахеос се отърси от отслабналото заклинание и хукна след нея, тъмните криле разцъфнаха на гърба му.