Кръвта на богомолката

Наоколо газеха водомерки, заети с езерните си дела, и не му обръщаха внимание. Разбира се, сигурно имаше и други бродници тази нощ. Всеки момент имперски патрул можеше да се изсипе между паянтовите колиби със заповед за арест или екзекуция. Тисамон дори се надяваше на нещо такова, но като никога Империята бе влудяващо отсъстваща, а неговият сърп — влудяващо неокървавен.

Беше сам с мислите си и това го смущаваше, защото, оставени сами на себе си, те упорито се отклоняваха от настоящата задача — тайнствената кутия и предстоящия търг. Когато отпуснеше юздата на мислите си и те литнеха като хвърчило по силен вятър, един и същи въпрос излизаше на преден план: „Какво ли прави тя сега?“ Отдавна не го бяха тормозили такива фантазии — сияйна броня, дълъг прав меч в съвършена стойка, извитите шипове на палците й, стихийното изящество на бойния й танц. „Нима дори това ужасно място, нима дори огромното разстояние, което поставих помежду ни, нима не са достатъчни?“ Надявал се беше споменът за нея да избледнее в ума му заедно с милите, които ги деляха, но напразно — със същия успех можеше да е довел Фелисе Миен със себе си.

„Толкова е бърза, толкова опасна! Едва не ме уби при първата ни среща.“ Вече не помнеше откога не е имал толкова достоен противник, откога не са го изправяли пред такова предизвикателство. Винаги бе имало само една, способна да подпали кръвта му при всеки сблъсък на остриетата.

„Атриса, прости ми.“

Майката на Тиниса, видението й, се яви пред него и впи обвиняващ поглед в очите му. Богомолките се обричаха до живот, това беше добре известно, и овдовелият партньор прекарваше сам остатъка от дните си. До живот, винаги. Той беше обвързал себе си към Атриса, дал й беше дете дори, а сега… това. Тя.

Опита се да прогони дуелистката водно конче от мислите си, но със същия успех би могъл да я надвие в двубой. Фелисе танцуваше, приклякаше, но не искаше да се махне. Доплака му се, а после ръцете го засърбяха да убие нещо.

— Хей, богомолката — повика го някой и Тисамон се извъртя, вдигнал в готовност сърповидното острие на бронираната си ръкавица. Ала Нивит, дребният плешив водомеркороден с ъгловатото лице, му беше извикал от безопасно разстояние и го наблюдаваше предпазливо.

— Време ли е? — попита отсечено Тисамон.

— Пратиха ме да те доведа — уведоми го водомерката с грижливо неутрална физиономия. — Ако беше друг да зяпа така езерото, щях да река, че мисли за момиче, ама понеже си ти, сигурно си мечтаеш как режеш гърла, прав ли съм?

— Напълно — отвърна Тисамон, подмина го и тръгна към надвисналия корпус на привързаната към земята „Скоклива мома“.

Сцила беше скрила мястото за търга по най-добрия възможен начин — погрижила се бе „аукционната къща“ да се появи на бял свят едва когато самата тя е готова да продава. Лейар Белоуерн и другите кандидат-купувачи бяха научили къде ще се проведе наддаването едва преди броени дни и то чрез серия от нищо неподозиращи водомеркородни куриери.

Белоуерн не беше единственият паднал зад борда. Изглежда, колекционирането на екзотични предмети беше опасно занимание в Империята. Нивит предполагаше, че почти половината богати и властимащи навитаци, дошли в Джерез по покана на Сцила, вече не са тук. Някои, като Палеркос и Лейар Белоуерн, бяха мъртви. Други бяха арестувани от осите покрай напразните напъни на Империята да сложи ръка на кутията. Трети просто бяха решили, че залогът не си струва риска.

Навътре в езерото под сбиращия се мрак и срещу щедра плата от златото на Сцила усърдна бригада водомеркородни сглобяваше голям сал. Влачеха на буксир с лодките си тръстикови рогозки и другите материали, необходими за издигането на сцената, където Сцила щеше да изиграе ролята на своя живот. Не беше обикновен сал при това, а истинска постройка със стени и всичко, паянтова колиба в джерезки стил, но голяма и плаваща по водата. Скоро купувачите щяха да се съберат там и да се оглеждат подозрително с присвити очи. Скоро и Сцила щеше да се появи, несъмнено, скрита зад маска по свой избор, за да им представи Кутията на сенките.

Ахеос и другите седяха в кантората на Нивит и крояха планове. Йонс Аланмост вече бе тръгнал да подготви ремонтираната „Скоклива мома“ за излитане.

— В езерото значи — каза Тисамон.

— В езерото я — отвърна Нивит. — Тук най-редовно уговаряме бизнес делата си в езерото. Мислех, че го знаеш.

Талрик спря погледа си на Сеф, която седеше близо до Гавед. Въпреки слуховете, че странни ловци бродят нощем в града, повече никой не се беше опитал да я отвлече.

— Вече гледам на езерото с други очи — каза Талрик. — Е, какъв е планът?

— Сцила ще си доведе охрана — каза Тисамон, — или най-малкото съгледвачи. Ако не друго, нищо не й гарантира, че един или повече от официално поканените гости няма да прибегне до сила. Във водата няма да сме на свой терен, трудно ще се промъкнем незабелязано.

Нивит направи гримаса в смисъл: „говори за себе си“, но се въздържа от коментар, зает да наблюдава останалите.