Кръвта на богомолката

Генерал Бруган. Беше прекарал много време далеч от столицата, толкова дълго, че хората да забравят за него, докато той изпълнява дълга си в източните провинции. Сега се беше върнал — сигурно в отговор на Максиновите машинации — и ето го тук.

„Може и да не е толкова лош.“ Трудно би могла да съди за характера му. Засега знаеше само, че е по-млад от Максин и по-атлетичен от мършавия Рейнер.

— Моят слуга каза, че сте пожелали да ме видите — започна той. Тонът му беше предпазлив, погледът — бдителен, но като че ли не бързаше да го отмести от нея. Сърцето й затупка по-бързо, не заради разсъбличащите я мъжки очи, а от вълнение, че най-сетне е способна да задържи нечий интерес, по какъвто и да било начин, и следователно да му повлияе.

— Слугата ви е бил прав — отвърна тя. — Отдавна не сте се връщали в Капитас, генерале, но аз ви помня. Защо не седнете?

— Но вие бяхте… по онова време бяхте малко дете — каза той и Седа се ентусиазира още повече от малката засечка в думите му. Генералът пристъпи предпазливо, като човек, който се бои да не попадне в капан. — Явно наистина е минало много време.

— Или пък сте се върнали точно когато трябва, генерале — каза тя. Думите прозвучаха тромаво в собствените й уши, но изглежда успяха да стреснат генерала. Той примигна и хвърли бърз поглед из стаята.

— Никой не ни чува, генерале, нито ни вижда. — Фин като паяжина гласец взе да шепне в главата й. Тя се стресна за миг, после повтори прошепнатите й думи: — Освен собствените ви поддръжници.

— Явно сте добре информирана — отбеляза той.

— Знаете къде израснах, генерале, и при какви ограничения. В личното си изкуство за оцеляване аз съм обучена по-добре от всеки войник.

— Не се и съмнявам — каза той и седна на дивана срещу нея, като я наблюдаваше внимателно.

— Тревожите се, че може да съм стръв, която генерал Максин използва срещу вас — каза тя. Очакваше бурна реакция при споменаването на генерала, но вместо това Бруган се усмихна леко, без да сваля поглед от нея.

— Не — отвърна той. — Винаги съм имал свои очи и уши в двореца, каквото и да си мисли Максин. Знам, че не сте му приятел.

— Значи ли това, че ми имате доверие, генерале?

— Чак толкова глупав не съм — каза той, но в гласа му се промъкна странна дрезгавина.

— Генерале, в последно време моят брат е много близък с Максин. Вашите очи и уши не са пропуснали това, нали?

— Така е, не са.

Седа се приведе напред, като се чудеше дали Уктебри влияе и на неговия ум. Мисълта, че освен с Бруган флиртува и с отвратителния комаророден, й дойде в повече, но Седа запази самообладание, удържа маската си, навлажни устни и се взря в забележителните очи на мъжа насреща си. Надяваше се, че няма да зърне червен оттенък в сивото.

— Ваш дълг е да следите за държавна измяна, нали така? — попита Седа.

— Като генерал, оглавяващ вътрешната служба на Рекеф, това е основната ми задача.

— Да, но измяна срещу какво, генерале?

— Срещу Империята, принцесо Седа.

Сърцето й се покатери в гърлото, но от радост. От дива радост, че е получила такава великолепна отстъпка. И не само заради титлата, която Бруган беше използвал — титла на водните кончета, която не й се полагаше по право. Не, вълнението й се дължеше най-вече на факта, че генералът бе назовал държавата, а не човека. Империята, а не императорът. Ясно й беше, че Уктебри се е намърдал в главата му с неподозираната си магия, но мислите, които комарородният извличаше на повърхността, не бяха притурени изкуствено, а естествено възникнали в съзнанието на Бруган, заровени надълбоко под чувството му за дълг и чест. Уктебри просто изваждаше на светло тази скрита част от Бруган, скрита навярно и от самия него.

— Измяната срещу Империята е смъртен враг на всички нас — каза тя, като се наведе още по-близо. Генерал Бруган се наведе на свой ред и лицата им се озоваха на педя едно от друго. Тежките му черти вече не изглеждаха толкова груби, смекчаваше ги светлината на сивите му очи. — Измяна, която сигурно би могла да се зароди и на високо равнище.

— На най-високото — кимна той, така запленен, че изглеждаше с десетилетие по-млад, отърсил се от години на тежък дълг, предателства и предпазливост. След тези му думи Седа разбра, че генералът вече е в ръцете й.

Действащият губернатор на Хелерон живееше извън общоприетите норми. Не даваше вечери, не организираше балове, защото никой не би дошъл освен по задължение. Не ходеше никъде, за да не развали с присъствието си настроението на домакините и техните гости. Беше като незаконородения син на Империята, любимият майстор занаятчия на императора, човек с неопределена кастова принадлежност, който, с изключение на неколцината си чираци, нямаше никакви близки хора. Извън изискванията си към промишлеността на Хелерон той не взимаше никакво участие в управлението на града.