Кръвта на богомолката

Маршрутът на Ахеос беше труден — през целите Равнини чак до границата на Империята и оттатък. Нито кораб, нито релсов път можеше да го отведе там, дори обикновените пътища не вършеха работа заради имперското присъствие. И точно тук в картинката се появяваше Йонс Аланмост.

Йонс Аланмост беше авантюрист и иманяр, ала едновременно с това и верен син на Колегиум. Беше се сражавал с векианците по въздуха — обстрелвал бе флотилията им с гранати от въздушния си кораб, докато силен повей на вятъра не го запрати твърде ниско и един вражески катапулт не надупчи балона на кораба му с метални осколки.

Сега, срещу тежка кесия със злато и пълен ремонт на леталото, той се бе съгласил да осигури транспорт на Ахеос и неговите спътници. Въздушният му кораб „Скокливата мома“ беше възтесен за шестимата пасажери, но малкият размер вървеше ръка за ръка с добра повратливост и прилична скорост, предимства, от които Аланмост се беше възползвал години наред, прелитайки незабелязано над не една и две държавни граници. Дори едномесечно пътуване като предстоящото беше нещо нормално за търговски авантюрист като него.

Като повечето бръмбарородни, Аланмост беше набит и широк. Беше десетина години по-млад от Стенуолд, но и неговата коса се беше отдръпнала бая високо над черните вежди. Облечен беше с плътни занаятчийски дрехи и с вълнено палто над тях, а около врата му беше увит дълъг шал.

— Това ли са ти всичките хора, Трудан? — попита той. Не си падаше по титлите, и толкова по-добре, реши Стенуолд.

— Да, това са всичките — отвърна той. Силният вятър плющеше в сигналните знаменца на летището и свиреше между изопнатите въжета и металните части на леталата. Стенуолд се обърна към Тисамон и двамата си стиснаха ръцете.

— Стен, искам да те помоля… — започна смутено богомолката.

Стенуолд, който беше забелязал чия компания предпочита напоследък приятелят му, реши да запълни паузата с предположение:

— За водното конче, нали? За Фелисе?

— Дръж я под око — предупреди го Тисамон.

— Честно казано, изненадах се, че не настоя да я вземеш със себе си — отбеляза Стенуолд. Фелисе беше майстор на меча, имаше остър взор и бързи криле, все неща, от които отрядът на Ахеос да се възползва при нужда.

— Не. — Лицето на Тисамон стана безизразно. — Още не е готова. Не би могла да… Боя се, че не винаги би имала ясна представа за целта на пътуването. — Някаква сянка мина по лицето му и наруши за миг безукорното му самообладание.

— Какво има, Тисамон?

— Нищо — твърде бързо отговори богомолката.

— Тисамон?…

Богомолкородният му хвърли изпитателен поглед, в който преобладаваше чувство, което Стенуолд не успя да определи.

— Аз тръгвам, а тя трябва да остане. Не ме моли да я взема с нас. Аз ще се върна при нея. Трябва да й се напомня… не мога да… Тя… — Тисамон млъкна объркано. Неудобни истини се ръгаха с лакти току под повърхността на лицето му.

— Тя ще изгуби контрол и ще хукне да убива всяка оса, която й се изпречи пред погледа — довърши вместо него Стенуолд.

— Нещо такова — съгласи се Тисамон и побърза да зарови надълбоко нещата, които драпаха да излязат на светло. — Затова трябва да й намериш дом тук. Колкото до нейното паякородно докторче… Той, изглежда, й влияе добре.

Стенуолд свъси чело.

— В замяна ми обещай да държиш под око Талрик.

— Ще смятам това пътуване за пълна загуба на време, ако в края му не съм го убил — изръмжа богомолката. Тази тема не го затрудняваше като предишната, а в гласа му нямаше и повей от хумор.

За разлика от Че, Тиниса не прегърна Стенуолд, а само се здрависа с него — китка в китка като баща си. „Пораснала е. Вече не е малката ми повереница.“ Брошката с пресечения от меч кръг проблясваше на гърдите й, същата като на Тисамон.

— Това е важно, майстор Трудан — обърна се към него Ахеос, когато дойде негов ред да се сбогува. — Знам, че не го разбирате, но ви благодаря за проявеното доверие. — От всички само той не беше със специално облекло, защото беше роден в планината и ниските температури не го плашеха.

— Отдавна стигнах до заключението, че в света има неща, които са невидими за очите — отвърна Стенуолд. — Вие просто открийте кутията, вземете я и я донесете тук. — Доктор Никрефос беше загинал заради това нещо. И той като Ахеос беше молецороден, и пак като него кутията го довеждаше до състояние на трескава паника. Гавед вече се беше издигнал във въздуха и кацаше при Аланмост на борда на въздушния кораб, забеляза Стенуолд. Значи му оставаше да се сбогува още само с един.

Обърна се към него с десетина предупреждения на уста, но всички те се изпариха при вида на леката подигравателна усмивка.

— А на мен какво ще кажеш, майстор Трудан? — попита Талрик. — Защо не ме спреш сега, щом си толкова разтревожен?

— Радвам се, че племенницата ми няма да пътува с теб, това мога да кажа — измърмори Стенуолд, при което усмивката на Талрик се разшири още малко.