Читаем Кръвта на богомолката полностью

Великанът замахна с копието, Тисамон отвори още една рана през гърдите му, а Тиниса танцуваше зад него с рапирата си и чакаше да й се открие пролука. Чуваше как войниците слизат на бегом от палубата, викат и дрънчат с оръжията си, докато Тисамон им печелеше време.

Съществото се втурна с рамото напред, сякаш някой го е жилнал в гърба, при което Тисамон отскочи встрани и заби острието на сърпа си между ребрата му — удар, който би трябвало да убие грозника. Но създанието отново се разкрещя, думите се изгубиха неразбираеми в гърления му акцент, а после замахна, удари Тисамон с опакото на ръката си и го запрати през стаята.

След това започна да се свлича и Тиниса му сряза за по-сигурно гърлото с рапирата си. А после видя новата вълна натрапници и се метна встрани да избегне арбалетните стрели, които свистяха откъм стълбището към долното ниво. Един от хората на Брадол бе уцелен в гърдите — стрелата го прониза въпреки доспехите и се заби дълбоко в дървената стена.

Двама дребосъчести мъже бяха изскочили откъм стълбището, прегърбени и дългокраки. Пренавиваха трескаво тежките си двойно запънати арбалети и още по-трескаво отскочиха да направят път на онова, което ги следваше. Следваше ги, оказа се, още едно създание като първото, с изскочили от юмруците му шипове, шлем на кръглата като гюле глава и без друго оръжие освен зловещите си ръце. Влетя право в средата на стаята. Брадол се изтъпани между него и Лейар и замахна с меча към бицепса му, но съществото вече бе спряло погледа си върху паякородната девойка. За всички стана ясно, че именно тя е целта на посещението му.

Преди грозникът да е направил и крачка към момичето, Тиниса го прободе в гърба, но върхът на рапирата потъна само няколко сантиметра в дебелата му кожа. В същия миг връхлитащите в стаята осородни войници го жилнаха с два енергийни залпа в гърдите. Съществото се хвърли ожесточено към тях и войниците вдигнаха мечове на прага към стълбището за палубата горе. Междувременно Лейар стреля в друга посока и Тиниса се завъртя да види коя е новата мишена.

Новодошлият беше широкоплещест мъж, облечен от глава до пети в перлена броня. Размахваше някаква странна пика, тънка и дълга. По телосложение приличаше на бръмбаророден. Брадол го нападна и мечът му изстърга в бронята на странния натрапник. Миг по-късно тясното острие на пиката литна напред и бръсна малкия щит на Брадол. Чу се остро изпукване, усети се горчива миризма и Брадол литна през стаята, все едно са го ударили с чук.

Тисамон се беше изправил и пристъпваше предпазливо към новия противник. Лейар все така клечеше зад писалището и презареждаше трескаво арбалета си. Вдигна поглед към бронирания мъж и изкрещя нещо, което освен ругатни съдържаше и думите: „Тя е моя!“.

В стаята, така просторна допреди минути, започваше да става пренаселено. Тиниса изтича зад Тисамон, за да е по-близо до момичето, което клечеше сгушено в ъгъла.

— Махаме се оттук — каза високо Тиниса. Озърна се и видя, че осородните са довършили втория гигант и си разменят изстрели с дребните арбалетчици. — Тисамон! — извика тя. Богомолкородният все така стоеше между Лейар и бронирания и Тиниса си даде сметка, че не знае дали и доколко ще се съобрази, въпреки прословутото си чувство за чест, с привидния договор, който беше сключил с бръмбарородния търговец.

Изходът на стълбището към палубата беше заприщен от осородни войници, които вече плащаха кървав данък на дребосъците с техните чудовищни арбалети. Имаше само още един изход от стаята и той водеше там, откъдето бяха дошли нападателите.

Тиниса се стрелна напред, решена да ускори нещата. Бронираният се завъртя тромаво и замахна към нея с пиката си. Тисамон не пропусна шанса и удари, целеше се в раменната свръзка на перлената броня. Острието на сърпа се заби, но не достатъчно дълбоко.

Тиниса клекна под метящата пика и видя как върхът й оставя обгоряла ивица по дървената стена. После зърна кожен маркуч, който излизаше от задния край на пиката и се извиваше към гърба на бронирания. Замахна и го сряза през средата с един удар на рапирата си.

Така и не разбра дали е постъпила правилно, но миг след като сряза маркуча почувства силен удар, а стаята изчезна в ярко синкавобяло сияние. Опомни се просната на пода, главата й се въртеше, дясната й длан беше кървавочервена и смъдеше като от изгорено, а ефесът на рапирата й беше почернял. Бронираният беше изхвърчал в другия край на стаята и правеше опит да се надигне с помощта на маломерните си сподвижници.

— Хайде! — извика тя на паякородното момиче. По лицето му се бореха страх и отчаяние, но след миг отчаянието взе превес. Във внезапен пристъп на храброст девойката хукна към изхода покрай поваления мъж, но в последния миг една ръка в бронирана ръкавица се сключи около глезена й.

Лейар я улови, преди да е тупнала на пода, а Тисамон заби върха на сърпа си в бронираната ръкавица на натрапника, после заби юмрук в наличника на шлема му.

Перейти на страницу:

Похожие книги