Кукла на верига

Знаеха отлично. Физиономиите им примряха, изопнаха ръце нагоре, колкото могат повече. Държах ги в това положение, без да говоря, додето де Грааф и ван Гелдер се изкачиха с тропот по стълбите и влязоха при нас. Дотогава нищо особено не се случи. Готов съм да се закълна, че никой от тримата дори и не мигна. От силната емоция Белинда бе затреперила неудържимо, ала все пак смогна да ми се усмихне изтерзано и аз бях уверен, че ще се оправи — парижкият клон на „Интерпол“ не я беше ангажирал ей така, за нищо.

С пистолети в ръце де Грааф и ван Гелдер заразглеждаха с недоумение живата картинка.

— За бога, Шърман, какво мислите, че правите в момента? Защо тези трима…

— Да предположим, че обясня — хладнокръвно прекъснах де Грааф.

— Безспорно ще има нужда от известни обяснения — каза натъртено ван Гелдер. — Трима познати и уважавани граждани на Амстердам…

— Само не ме разсмивайте, моля ви — рекох аз. — Лицето страшно ме заболява.

— И това също — намеси се де Грааф, — откъде са…

— Порязах се, докато се бръснех. — Това беше в стила на Астрид наистина, ала изобретателността ми не беше на висота в момента. — Да почвам ли?

— Де Грааф въздъхна и кимна.

— Както си знам? Кимна отново. Обърнах се към Белинда:

— Знаеш ли, че Меги е мъртва?

— Знам. — Гласът й представляваше разтреперан шепот: не се беше съвзела чак дотам, както си мислех. — Той току-що ми каза. Каза ми го през смях.

— Християнското му състрадание се проявява така. Не е в състояние да го прикрие. И тъй — насочих вниманието си отново към полицаите, — огледайте добре Гудбоди, господа. Най-садистичният убиец-психопат, когото съм срещал и дори за когото съм чувал. Човекът, който обеси Астрид Лемей на верига. Човекът, по чието нареждане Меги беше намушкана с вили до смърт сред една ливада в Хюйлер. Човекът…

— Намушкана с вили ли казахте? — запита де Грааф. Види се, умът му не можеше да го побере.

— За това по-късно. Човекът, който докара Джордж Лемей до такава лудост, че по този начин го уби. Човекът, който се опита да ме убие по същия начин; впрочем той на три пъти се опита да ме очисти днес. Човекът, който пъха бутилки джин в ръцете на умиращи наркоманчета. Човекът, който хвърля в каналите хора с омотани около кръста оловни тръби, а след какви мъчения и изтезания, само един бог знае. А освен че е човекът, който носи деградация, малоумие и смърт на хиляди болни човешки същества навред по света, според собственото му признание той е и маестрото кукловод, който направлява хиляди кукли, закачени за краищата на неговите вериги, и всички те танцуват по неговата свирка. Танцуват танца на смъртта.

— Това не е възможно — рече ван Гелдер. Изглеждаше зашеметен. — Не може да бъде. Д-р Гудбоди?! Пасторът на…

— Истинското му име е Игнатий Катанели и го имате регистриран във вашите картотеки. Бивш член на източноамериканската „Коза ностра“. Дори и Мафията не е успяла да го преглътне. В съгласие с принципите си те никога не убиват за нищо, а само при сериозни, делови поводи. Ала Катанели убива, защото е влюбен в смъртта. Когато е бил малко момче, навярно е късал крилата на мухите. Но когато е пораснал, мухите вече не са го задоволявали. Бил е принуден да напусне Щатите, защото при Мафията алтернативата е само една.

— Това… това е фантастично. — Фантастично или не, руменината в бузите на Гудбоди все още не бе се върнала. — Това е скандално. Това е…

— Мълчи — прекъснах го аз. — Имаме отпечатъците ти и черепния индекс. Трябва да се признае, че амстердамската му организация е повече от прекрасна. Приходящи чуждестранни кораби оставят хероин, запечатан в метален контейнер при уговорена крайбрежна шамандура. После пратката се прибира от шлеп и се отнася в Хюйлер, където попада в тамошната надомна фабрика. Тази фабрика произвежда кукли, които след това се прехвърлят в склада тук. Нищо необикновено, нали? — само дето някои много специални и белязани кукли съдържат хероин.

— Глупости, глупости — обади се Гудбоди. — Не можете да докажете нито дума от това, което казвате.

— Тъй като възнамерявам да ви убия до една-две минути, не е потребно да доказвам нищо. А, да, нашият приятел Катанели има своя организация. Какви ли не хора работят за него, от латернаджии до танцьорки в нощен клуб, благодарение на съчетанието от изнудване, пари, наркомания и смъртна заплаха той ги принуждава да мълчат до гроб.

— Работят за него? — Де Грааф все още бе на цял километър далеч зад мен. — Как работят за него?