Куклата близнак

— Мога да дойда? — викна Тобин, забравил всички мрачни мисли.

— Не и в такъв вид! — възкликна дойката, наливайки вода в легена за миене. — Кога успя да се изцапаш така?

Баща му му смигна и се отправи към вратата.

— Ще те чакам в предния двор.

Тобин изхвърли от мислите си ударените пищяли и болящия го лакът. Прилежно изтърка лицето и ръцете си, сетне стоя мирен, докато Нари разруши с гребена заплитанията в косата му, които тя наричаше плъши свърталища.

Преоблечен в туника от мека зелена вълна и нови панталони, Тобин забърза към градината. Баща му го чакаше, както беше обещал. Прислугата също беше там.

— Бъдете благословен, малки принце! — викнаха слугите, а сетне започнаха да го прегръщат, смеейки се.

Тобин беше толкова развълнуван, че в първия миг дори не забеляза Тарин, застанал малко встрани, да държи юздите на сив скопен жребец, който момчето до този момент не беше виждало.

Конят бе по-дребен от животното на баща му и беше оборудван с детско седло. Козината, гривата и опашката му блестяха, прилежно сресани.

— Поздравления, синко — каза Риус, повдигайки Тобин в седлото. — Момче, достатъчно възрастно да посети града, трябва да има собствен кон. Вече ти ще се грижиш за него. Също така ти ще му дадеш име.

Усмихнат широко, Тобин дръпна юздите и накара коня бавно да тръгне из градината.

— Ще го нарека Кестен. Цветът му е точно такъв.

— В такъв случай би могъл да го наречеш и Госи — каза баща му.

— Защо?

— Това не е обикновен кон. Дошъл е чак от Ауренен, също като черния ми жребец. Няма по-добри коне от тези. Всички благородници в Скала яздят ауренфейски коне. А Госи на ауренфейски означава кестеняв.

Ауренфейски. Тази дума събуди спомен. Една бурна нощ пред замъка им бяха дошли ауренфейски търговци — удивителни, странни наглед люде, с дълги червени шалове, омотани около главите им, и татуирани бузи. Въпросната нощ Нари го бе пратила да си легне рано, ала Тобин се беше скрил на върха на стълбището и бе гледал как те правят пъстроцветна магия и свирят на странни инструменти. Демонът ги беше прогонил. Тобин бе зърнал как майка му се смее, стиснала куклата си в сенките на неизползваната менестрелска галерия. Това беше първият път, в който осъзна, че е възможно да я мрази.

Но сега се постара да прогони мрачните си мисли. Това се беше случило отдавна, преди почти две години. Ауренен означаваше магия и странни хора, които отглеждаха расови коне, достойни за скаланските благородници. Нищо повече.

Той се наведе, за да погали коня по врата.

— Благодаря ти, татко! Ще го нарека Госи. Може ли някой ден да отида в Ауренен?

— Всеки трябва да го посети. Мястото е прекрасно.

— Ето, вземи да направиш дар в храма. — Нари му подаде няколко пакетчета, увити в чиста кърпа. Тобин гордо ги прибра в новите си дисаги.

— Аз също имам подарък за теб, Тобин. — Тарин откачи дълъг вързоп от колана си и му го подаде.

Вътре момчето откри дървен меч, дълъг почти колкото ръката му. Острието беше дебело и яко, но дръжката бе изящно оформена и дори имаше истински бронзови предпазители.

— Прекрасен е! Благодаря ти!

Тарин му намигна.

— Ще видим дали ще ми благодариш, когато започнем да го използваме. Аз ще те уча да се дуелираш. Мисля, че ще строшим не един такъв, преди да приключим, но този е първият.

Това бе не по-малко прекрасен подарък от коня, макар острието да не беше истинско. Тобин се опита да размаха новото си оръжие, но то се оказа по-тежко от очакваното.

Баща му се засмя.

— Не се тревожи, момчето ми, Тарин скоро ще започне да те учи. Но сега е най-добре да оставиш оръжието си при Минир. Не искаме да влезеш в битка още при първото си посещение в града.

Тобин неохотно предаде дървеното оръжие на иконома, но ездата скоро го накара да забрави. Заедно с Тарин и баща си прекоси моста. За пръв път в живота си не трябваше да спре при портата и да им помаха за довиждане. Сега се чувстваше като воин, тръгнал да види широкия свят.

Точно преди да потънат в дърветата, почувства внезапни тръпки по гърба си, сякаш под туниката му бе пролазила мравка. Момчето се обърна и погледна към замъка. Стори му се, че вижда кепенците на южния прозорец на кулата да се раздвижват. Бързо извърна глава.

Горският път бе покрит с листа като кръгли златни монети. Имаше и други, наподобяващи червени или оранжеви ръце, които помахваха над главите им, редом с дъбови листа, лъскави и кафяви като коприна.

Тобин се развличаше, упражнявайки контрола си с колене и юзди, карайки Госи да препусне в тръс по негова команда.

— Тобин вече язди като войник, Риус — отбеляза Тарин, а Тобин почувства как сърцето му се изпълва с гордост.

— С коня си ли влизаш в битка с пленимарците, татко?

— Когато се бием по земя, за битка използвам един голям боен кон, наречен Сакоров огън. Той има железни подкови, които ковачите наострят преди всяка битка.

— Защо никога не съм го виждал? — попита момчето.

— Той е в Атион. Подобен кон е годен само за бран. Силен и бърз е и не се страхува нито от кръв, нито от пламъци, обаче да го яздиш е все едно да се возиш в кола с квадратни колела. Моят Маджиер и Госи са коне за път.