Куклата близнак

— Храбро казано! Тогава трябва да отправим воински дар, за да остане доволен богът.

Със стоманен нож жрицата отряза кичур от косата му и го примеси в парче восък, в което бе вложила още сол, няколко капки вода и някакъв прах, от който восъкът стана кървавочервен.

— Сега го оформете като кон — рече тя, поставяйки омекналото парче в ръката му.

Тобин много хареса как восъкът поддаваше под ръцете му, докато го оформяше. Мислеше си за Госи, за да придаде формата на фигурата, а с нокътя си направи черти за грива и опашка.

— Виж ти! — каза жрицата, вземайки фигурката му. — Отлична работа за толкова малък човек. Виждала съм възрастни мъже, които се справят по-зле. — Със собствения си нокът тя очерта няколко символа върху восъка и му върна коня. — Отправете молитвата си и го дайте на бога.

Тобин се приведе над мангала в подножието на Сакоровата колона и вдъхна дима.

— Направи ме могъщ боец, закрилник на Скала — прошепна той и хвърли фигурката върху въглените. Зелени пламъци припламнаха сред разтопяването й.

Те напуснаха светилището и отново се смесиха с пазарната тълпа. Тобин държеше баща си за ръка, ала страхът му почти бе изместен от любопитство.

Момчето разпознаваше някои от лицата, които виждаше — тези хора бяха идвали, за да продават стоките си на готвачката в кухненската градина. Точиларят Балус го видя и докосна чело в приветствие.

Селяните, надонесли плодове и зеленчуци, хвалеха стоките си. Тук имаше купчини репи, лук, цвекло, моркови, тиквички и особено ябълки, от които на Тобин му потекоха лиги. Една количка с кисела миризма бе пълна с навосъчени пити сирене и кофи мляко и масло. Следващата беше пълна с шунка. Калайджия бе изложил новите си съдове, като същевременно поправяше стари сред голяма шумотевица. Търговци, нарамили кошници, крещяха:

— Бадемово мляко!

— Супен кокал, костен мозък!

— Свещи, огнива!

— Игли и конци!

Сигурно и в Еро е така, помисли си удивено Тобин.

— Какъв подарък искаш? — попита баща му.

— Не зная — отвърна момчето. Повече от всичко искаше да дойде тук, а на всичкото отгоре бе получил меч и кон.

— Ела тогава, ще поогледаме.

Тарин отиде да върши някаква си своя работа, а херцогът се натъкна на някакви хора, които трябваше да говорят с него. Тобин търпеливо изчакваше баща му да изслуша новините и оплакванията на арендаторите си. Самият той слушаше с половин ухо оплакването на някакъв овчар относно липсата на мляко, когато зърна шепа деца, насъбрани край една недалечна сергия. Вече по-храбър, хлапакът остави баща си и отиде да види какво е събудило интереса им.

Въпросната сергия принадлежеше на жена, майстор на играчки. Имаше топки, въртележки, пумпали, балери, торби с топчета, както и нескопосано изрисувани платнени дъски за игра. Ала вниманието на Тобин бе привлечено от куклите.

Нари и готвачката казваха, че майка му изработва най-красивите кукли в цяла Скала. И тук той не видя изложено нищо, което да оспори думите им. Някои от куклите бяха издялани от цяло парче дърво, като куклата, която бе видял онова момиченце да носи. Други бяха изработени от натъпкан плат, като тези на майка му, ала не бяха така добре оформени, нито пък дрехите им бяха тъй изящни. Но все пак бродираните им лица си имаха усти — усмихнати усти — които им придаваха дружелюбен, успокояващ вид. Тобин взе една и я стисна. Пълнежът зашумоля приятно под пръстите му. Той се усмихна, представяйки си как мушва и този спътник под юргана с дървеното семейство. Може би Нари можеше да ушие някакви дрехи и…

Повдигайки очи, той забеляза, че останалите деца и търговката се бяха вторачили в него. Едно от по-възрастните момчета се изсмя презрително.

В следващия миг баща му отново стоеше до него, изтръгвайки куклата от ръцете му. Лицето на херцога беше бледо, в очите му пламтеше гняв. Тобин се сви. Никога преди не беше виждал баща си в подобно състояние. С такъв поглед бе съзирал да го гледа майка му в най-лошите й дни.

След миг той изчезна, заменен от скована усмивка, която го ужасяваше дори повече.

— Ама че глупост! — възкликна баща му, захвърляйки куклата обратно върху сергията. — Ето това искаме! — Грабна нещо от масата и го мушна в ръцете на Тобин — торба с топчета. — Капитан Тарин ще ти плати. Ела, Тобин, има още много за гледане.

Той поведе сина си, стиснал го болезнено силно. Тобин чу как децата зад гърба му избухват в смях, а някакъв мъж промърмори:

— Казвах ви, че хлапето не е с всичкия си.

Тобин сведе глава, за да скрие сълзите на срам, които изгаряха очите му. Това беше по-зле, далеч по-зле, от случилото се с майка му сутринта. Не можеше да разбере какво бе разгневило толкова баща му или накарало местните да се озлобят по такъв начин, но с детската внезапна, ясна убеденост знаеше, че вината е негова.

Насочиха се право към коняря — дотук с посещението в града. Докато Тобин се отправяше към седлото, видя, че все още стиска топчетата. Не ги искаше, но не смееше да ядосва баща си още повече, като ги хвърли, затова ги мушна в туниката си. Те се плъзнаха до колана му, потропвайки леко.