Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

Небето беше покрито с облаци и освен това, тъй като беше валяло, вятърът беше доста свеж. И така, аз се протегнах, докато костите ми не изпукаха, а после се загледах в останалите, запътили се към стаята на управителя, сред които беше дори старицата Рагуза, подпираща се на някаква тояжка. Кембъл, Веч и Спърдж бяха подредили около масата столове и вече ни очакваха. В стаята бяха запалени множество факли и свещи, които й придаваха призрачна атмосфера. Малоу и двамата му палачи седнаха на разстояние от Рагуза, която се разположи на някакво столче и се заклатушка напред-назад. Аз и Бенджамин пък се настанихме отляво на Кембъл.

— Е, мастър Даунби — управителят на крепостта потропа с пръсти по масата, — ще ни кажеш ли най-сетне защо ни повика тук?

— Да, управителю, ще ви кажа — отвърна бързо Бенджамин. — Повиках ви, за да видите как ще бъде въздадено кралското правосъдие.

След тези думи господарят ми стана от масата и се приближи до Малоу, внимателно поставяйки ръка върху рамото му.

— Джон Малоу, по-рано познат като Джон Дайтън, приближен на узурпатора Ричард от Йорк, арестувам те по обвинение в убийство, ужасен заговор и измяна срещу върховния ти владетел, крал Хенри Осми.

В стаята настана такава тишина, че човек можеше да чуе и падането на карфица. Дори старицата Рагуза като че ли си възвърна ума и се взря в Малоу със зяпнала уста. Колкото до главния палач — той просто си седеше там, стискайки устни и преглъщайки нервно.

— Имаш ли доказателства, мастър Даунби? — попита Кембъл с разширени от изненада очи.

— Сега ще ви обясня всичко. Мастър Веч, ще съм ти благодарен, ако седнеш отдясно на Малоу и задържиш това — Бенджамин бързо се наведе, измъкна камата на главния палач от ножницата й и я хвърли на масата.

Веч побърза да се подчини.

— Мастър Малоу — изписка Спърдж, — познавам те от години — дребничкият надзорник разпери ръце. — За Бога, човече, кажи, че това не е истина!

— Името ми е Джон Дайтън — призна си Малоу, потривайки лицето си с ръце. — Преди четирийсет години, когато бях още юноша, бях нает от един от приближените на Ричард Трети да служа като телохранител на двамата млади принцове в Тауър — той бързо погледна към Бенджамин и нещо в очите му ми подсказа, че думите му са много далеч от истината. — След като Ричард беше убит, избягах на островите Сили. Там се ожених, но жена ми умря. Накрая се замесих в някакво сбиване, така че се върнах в Лондон и станах помощник-палач.

— Не, не — намеси се Бенджамин. — Това не е цялата история, мастър Малоу. В хаоса след битката при Бозуърт и преди да избягаш от Тауър, в ръцете ти е попаднала кожена кесия, съдържаща печатите на младия крал Едуард Пети. И така, ти си задържал това съкровище, запазвайки го като ново. След като си се върнал в Лондон пък, си се забъркал с бандата Сакър и по-специално с Робърт — един много способен и образован, но за съжаление, злонамерен човек. Нямам представа дали двамата сте се запознали преди, или след избесването на останалите членове от семейството му, но това няма значение — господарят ми се заигра с пръстена си, избягвайки погледа ми. — Не се знае и защо Робърт така и не е бил арестуван от помощник-шерифа Пелтър — той се изпъна в стола си. — Все едно, важното е, че всички последвали конспирации са се родили от твоето приятелство със Сакър, мастър Малоу. И така, когато в Тауър е бил назначен нов служител — ерген без семейство, което да го потърси, на име Филип Алардайс — двамата с Робърт сте задействали плана си. Ти си знаел кога новоназначеният началник на склада ще пристигне от Дувър, както и по кой път ще поеме и си съобщил това на Сакър. После разбойникът е проследил Алардайс, а може би го е причакал — не знам, но така или иначе, го е убил и си е присвоил самоличността му. Накрая е пристигнал в Тауър, представил се е за новия началник на склада и съвестно е започнал да изпълнява съответните задължения.

За миг Бенджамин замълча и аз използвах момента, за да огледам присъстващите. Всички те седяха, напрегнато взирайки се в господаря ми, с което ужасно много ми напомниха за учениците му от училището в Ипсуич.

— В нощта на рождения ден на краля — продължи Бенджамин — тук се е състояло празненство. Един Господ знае какво точно се е случило на него, но аз, мастър Малоу, подозирам, че някой е подслушал разговора ти с Робърт Сакър. Ти обаче не си могъл да разпознаеш натрапника, тъй като светлината е била твърде слаба, а и всички от гилдията ти са били маскирани — господарят ми извади от кесията си парчето пергамент, което му беше дала мистрес Ъндършафт, и го вдигна, така че всички да могат да го видят.

— Тази скица е дело на един от мъртвите палачи и аз мисля, че на нея е изобразена стаята от Тауър, в която двамата със Сакър сте провели изменническия си разговор.

Аз прикрих изненадата си от думите на Бенджамин и хвърлих един поглед към главния палач, който седеше като издялан от камък.