Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

На излизане бях оставил вратата полуотворена, но когато се върнах, я заварих плътно затворена. В този момент някакъв гарван отвън изведнъж се стрелна покрай прозореца, пляскайки с черните си криле като ангел на смъртта. Аз подскочих от уплаха и едва не изтървах виното и храната, които си бях донесъл. Но какво не беше наред? В стаята не бях намерил нито следи от отрова, нито скрита кама, нито пък спотайващ се убиец! После отново погледнах към леглото, но не можах да преценя дали е било пипано, или не. Приближих се до леглото на Бенджамин и огледах и него. Като изключим мястото, което аз бях разбутал, търсейки скрит нож, покривката му беше идеално опъната. След това се вгледах във възглавниците и бавно запристъпвах назад. Всъщност господарят ми не беше ли седял върху леглото си? И не бяха ли възглавниците опрени на стената, както ги беше оставил, след като се беше облягал на тях? А нямаше ли и още нещо захвърлено отгоре? Аз припряно се огледах наоколо и в следващия момент забелязах някаква възглавница с ресни да се търкаля в едно ъгълче на пода. Там ли си беше стояла и преди да изляза от стаята? Не можах да си спомня, но за всеки случай извадих сабята си — дълго и заплашително острие с мрежест предпазител за ръката — и се върнах при леглото на Бенджамин. Внимателно служейки си с върха на оръжието, аз отметнах покривката, след което издърпах едната възглавница, а после и другата.

Боже, как изпищях, когато пепелянката размърда лъскавата си глава, изстрелвайки отровния си език към нещастника, дръзнал да смути съня й! Имайте предвид, че съм влизал в схватка с плъхове, преследвали са ме вълци, леопарди, кучета и какви ли не зверове. Змиите обаче всяват в сърцето ми истински ужас. И така, аз просто затворих очи и замахнах с меча, нанасяйки няколко удара един след друг. Когато отново погледнах, змията беше насечена поне на пет парчета, а леглото на Бенджамин беше напълно унищожено. Сега е моментът да ви призная, че съм пълен страхливец, както и да ви кажа, че няма нищо по-страшно от един страхливец, който току-що е избегнал смъртта! О, да, след като се отърсих от първоначалния потрес, аз тръгнах из стаята като насън, сечейки и мушкайки всичко, което ми попаднеше пред очите. Когато приключих, ръцете ме боляха, а тялото ми беше цялото плувнало в пот. После сграбчих каната с вино, седнах на едно столче до вратата и започнах да се наливам. За съжаление, същия ден бях ял съвсем малко, така че след час вече бях пиян като пън. Съвсем смътно си спомням завръщането на Бенджамин и изненаданото му възклицание при гледката, която се разкри пред очите му. После помня, че се изправих на крака и след като най-тържествено заявих, че сатаната ми се е явил под формата на змия, припаднах в краката му.

На следващата сутрин се събудих жив и здрав и видях, че господарят ми седи до мен. Е, разбира се, последствията от безпаметното ми пиянство бяха налице — устата ми беше суха като пустиня, в главата ми сякаш биеше тъпан, а вътрешностите ми яростно се бунтуваха. И така, Бенджамин ме накара да седна в леглото и ми даде да пия вода и да ям някаква сладко-горчива каша.

— Взех я от Рагуза — обясни ми той. — Не знам какво има в нея, но била универсален лек срещу натравяне — господарят ми пъхна още една лъжица в устата ми. — Намерих змията — ухили се той. — Или поне онова, което беше останало от нея. Казах ти да не излизаш от стаята.

— Но откъде се е взела тази змия? — аз избутах роговата лъжица.

— От пущинаците на север от Тауър — отвърна Бенджамин. — Ако се разходиш из тях, можеш да напълниш цяла кофа с пепелянки — той вдигна лъжицата. — Рагуза каза, че лекарството ще подейства бързо.

В следващия миг почувствах, че ми призлява, и се втурнах към нужника. Един Господ знае какво е имало в онази каша, но в интерес на истината тя се оказа почти чудодеен лек. Скоро главата ми се проясни, стомахът ми се успокои и дори вкусът в устата ми се оправи. И така, аз бързо се измих, обръснах и преоблякох, след което, по настояване на Бенджамин, му помогнах да почистим стаята.

— Всъщност не бързаме кой знае колко — отбеляза той. — Срещата ни с познайниците ни от Тауър е чак в четири часа.

— Четири часа ли? — възкликнах аз. — Че колко е сега?

— Оставих те да спиш до обяд, Роджър — отвърна Бенджамин.

После довършихме почистването на стаята. Господарят ми отказа да ми каже къде е бил предишната нощ, но изглеждаше много доволен от себе си. Накрая седнахме на масата и останахме там, докато не заби някакъв звънец. Чак тогава се отправихме към кралските покои.