Ладията на Харон

Камерата показа летището в общ план. Обективът се фокусира върху хаоса на пистите. След експлозията властите бяха евакуирали самолетите, които стояха самотни и безлюдни на асфалта. От изходите им бяха спуснати жълти надуваеми пързалки. Пътниците бяха закарани с автобуси в товарен склад. Пред затворените врати бяха спрели три бойни разузнавателни превозни средства «Фокс». Трийсетмилиметровите им оръдия бяха насочени и готови за стрелба. Останките от боинг 767 на «Бритиш Еъруейз» представляваха димяща купчина върху асфалта, овъглена руина, погребална клада на сто шейсет и петте пътници и екипажа. Камерата се премести и показа пожарните коли, които изливаха бяла пяна върху изкривените отломки. Пожарникарите в сребристи защитни облекла се приближаваха колкото е възможно по-близо до горящия самолет.

Микаела Купър продължи репортажа си с тъжен тон, но Руфти вече не слушаше. Халид Худари беше в боинга и беше мъртъв. Руфти бе изпълнил своята част от сделката с иранците и иракчаните. Сега Кериков трябваше да взриви петролопровода в Аляска и да потопи танкера в западното крайбрежие на Америка и за няколко дни картата на Близкия изток щеше отново да бъде преначертана. Саудитското управляващо семейство щеше да бъде мъртво, огромната територия на страната щеше да бъде поделена между Иран и Ирак, Кувейт щеше да бъде погълнат от северната си съседка, а Хасан бен Руфти щеше да бъде новият абсолютен владетел на Емирствата.

Зави му се свят от радост. Бе изтръгнал изумителна победа от челюстите на поражението, доказвайки се пред партньорите си. Споразумението му с министрите на Иран и Ирак, чиито преговори бяха протакали няколко месеца, бе сключено само преди няколко дни в Лондон и изискваше от него и Кериков да изпълнят задълженията си. Руфти можеше да се отпусне и спокойно да чака Кериков да осъществи операцията си. След това обединените армии на най-войнствено настроените държави в Близкия изток щяха да нахлуят от юг, а Съединените щати и Европа щяха да седят безпомощни, докато им отнемат безценния петрол.

Руфти трябваше да признае, че Кериков е гений, за да измисли подобна дръзка операция, но после си спомни, че «Ладията на Харон» някога е била съветски план, и заслугата всъщност трябва да се припише на параноята по времето на студената война. Руфти бе включил и други държави в преврата. Кериков се интересуваше единствено от съсипването на производството на петрол в Съединените щати, за да увеличи зависимостта им от страните от Персийския залив, затова Руфти финансира част от плана, но съзря в него възможност да направи много повече. Докато американците изпитваха недостиг на петрол, моментът беше подходящ най-после да отърве мюсюлманския свят от влиянието на Запада, да изгони Съединените щати от Арабия и да нападне Израел. Да възкреси велика Арабската империя, която бе управлявана решително преди столетия.

— Министър Руфти. — Гласът на пилота го изтръгна от мечтите. — Пригответе се за приземяване.

Руфти погледна часовника на стената на кабината. Още няколко часа и всичко щеше да свърши.

Заливът Кук, Аляска

Докато хеликоптерът отнасяше Мърсър към «Петромакс Омега», морето му се бе сторило спокойно и гладко. Само леко вълнение отбелязваше движението на прилива. Но в малката спасителна лодка, повлечена от движещото се със скорост двайсет възела течение, повърхността на залива приличаше на стръмно наклонена плоскост, която ожесточено се надигаше и спускаше. Над нея като лавини се извисяваха планини от вода, които подмятаха нагоре и надолу лодката. Гъста бяла пяна обливаше стъклата. Малката спасителна капсула представляваше самотна яркожълта точка в черното море.

Мърсър се събуди от звука на повръщане и когато се разсъни, осъзна, че източникът е той. Горчивата течност изгаряше устата и гърлото му и се събираше под брадичката, докато лежеше на клатушкащия се под. Задушната гореща кабина миришеше като дъното на клетка на животни в зоологическа градина.

— Господи — изстена той. — Не стига, че ме боли, ами и се излагам.

Бе страдал от морска болест само веднъж през живота си и бе забравил колко неприятно е усещането. В стомаха му сякаш имаше кълбо гърчещи се змии, които се опитваха да избягат. Съзнаваше, че е безполезно да се съпротивлява, и продължи да повръща. След като се пречисти, Мърсър се почувства по-добре, но знаеше, че скоро ще започне да му се повдига отново.

Погледна Аги, която лежеше свита на кълбо до него на кърмата на лодката. Мърсър докосна кожата и и въздъхна облекчено. Тя беше топла и цветът и се бе възвърнал. Стисна пръстите и и Аги измънка нещо в съня си. Не беше загубила чувствителността си, затова нямаше опасност да е премръзнала. Бе заспала дълбоко от изтощение, а не бе изпаднала в кома, както той се опасяваше.