Ладията на Харон

Мърсър не умееше да борави със сложните котвени кранове, които спускаха лодката във водата, и само можеше да се моли на Бога механизмът да се задейства отвътре. Той освободи ръцете си, за да отвори люка, когато изведнъж спасителната лодка се повдигна, стрелна се към водата и се изгуби от погледа му.

Някои от хората на Кериков сигурно бяха в нея и я бяха използвали да избягат.

Мърсър бе загубил ценно време. Следващата лодка беше на шест метра от него. Пое отново Аги и хукна към нея, блъскайки се в перилата, но ако не се подпираше на тях, нямаше да може да се държи на краката си. На половината разстояние втората спасителна лодка също се повдигна и бързо изчезна.

— Мамка му!

Мърсър затича с всички сили, като се подхлъзваше на всяка крачка, рискувайки да падне в бездната, и едва си поемаше въздух. Силна болка пронизваше десния му крак всеки път, когато стъпеше на него. Подмина следващите две спасителни лодки в опасен пресметнат риск и съсредоточи вниманието си върху последната от тази страна на жилищния отсек.

Стигна до нея и без да губи време да оставя Аги на палубата, я преметна на рамо и дръпна дръжката на люка, който веднага се отвори. Осветлението се включи автоматично и парното заработи. Той сложи Аги на пейката до стената. До люка имаше малко контролно табло с два бутона. Мърсър натисна копчето, на което пишеше «Спускане».

Стори му се, че измина цяла вечност, но всъщност всичко стана за по-малко от десет секунди. Хидравличните бутала повдигнаха лодката от палубата, но платформата се бе наклонила под твърде остър ъгъл. Дъното на лодката увисна на перилата. Крановете започнаха да размотават кабелите за спускане. Капсулата се поколеба за миг и после се насочи обратно към палубата. Мърсър и Аги щяха да останат на борда на потъващата «Омега». Той усети какво става, хвърли се към отсрещната страна на лодката и с тежестта си я наклони в противоположната посока.

Капсулата се плъзна над парапета, спусна се пет-шест метра, разтресе се, когато се освободи от кабелите, и после изведнъж падна във водите на залива Кук. Инерцията и тежестта я потопиха за миг под повърхността, но сетне бързо изскочи отгоре. Мърсър лежеше зашеметен на пода. Аги беше върху него, сложила глава на гърдите му, сякаш спеше. Налагаше се да стане, да откачи лодката от кабелите и да включи мотора, за да се отдалечат от обречената петролна платформа, но не можеше да помръдне. Искаше да остане там, където си беше, да държи в обятията си Аги, докато болката премине.

Последните котви най-после поддадоха и «Петромакс Омега» се заклати силно. Кулите на крановете и сигналният мостик рухнаха и се сгромолясаха във водата само на двайсетина метра от спасителната лодка. Съоръженията на производствения отсек се сринаха в дълго свлачище, последвани от безброй контейнери с химични препарати.

Платформата се залюля и започна да се разпада. Жилищният модул се откъсна и цялата трийсет хиляди тонна структура се изсипа в морето в катастрофична експлозия от вода и отломки, която изхвърли спасителната лодка на Мърсър и Аги до края на спускателния кабел. Но те все още бяха прикрепени към бързо потъващия отсек. Горните палуби се наклониха към водата, втората подпора се издигна, а после се откъсна и се сгромоляса отделно от платформата.

От пробитите резервоари потече дизелово гориво, което стигна до един от множеството бушуващи пожари, и се запали с буйни пламъци. Черният пушек се издигна високо в небето. От «Омега» се откъснаха още парчета. Платформата потъваше бавно и се съпротивляваше, сякаш беше живо същество, което съзнава, че се дави. Под обхванатите в огън води се разнесе експлозия.

Мърсър лежеше неподвижно и се грееше на топлината на парното. Дишането му се бе нормализирало. Знаеше, че трябва да направи нещо, но не си спомняше какво. Все пак стана и отиде на кърмата, където бяха контролните уреди и моторът. Тъкмо включваше двигателя, когато си спомни, че не е откачил спасителната лодка от жилищния отсек.

Там, където «Омега» временно бе хвърлила котва, заливът Кук беше дълбок осемдесет метра, а кабелите, които я свързваха с лодката, бяха само четиридесет и пет. Мърсър хукна към командния пулт на крана и протегна ръка. В същия миг модулът потъна. Кабелите се опънаха и дръпнаха малката лодка към тъмното дъно.

Мърсър и Аги бяха запратени към тавана на капсулата, която се преобърна и потъна под водата. Макар че беше херметически затворен, корпусът от фибростъкло не бе направен да оцелява на продължителен престой във водата. След секунди спойките между обшивката и корпуса, започнаха да се скърцат и около един от болтовете проникна вода.