Ладията на Харон

— Тя се самоуби, докато учех за магистърска степен. Разбрах го от шофьора, когото татко бе изпратил да ме докара у дома за погребението. Човек би си помислил, че мама и аз сме били близки, но не беше така. Плаках на погребението и понякога все още плача, но не заради загубата, а от съжаление. Майка ми наистина беше достойна за съжаление. Най-ярките ми спомени за нея са когато беше пияна и веднъж, точно преди да се самоубие, я хванах в леглото с друг мъж. Исках да обвиня баща си, но не можех. Тя притежаваше подсъзнателен стремеж за самоунищожение, който я принуждаваше да продължава да злоупотребява с алкохол и любовни връзки. Щеше да се самоубие дори ако бе напуснала баща ми. Ти говори за съдбата на човечеството. Е, съдбата на Барбара Джонсън беше да умре от собствената си ръка и нищо не можа да и попречи.

Мърсър я погледна. Ръцете и трепереха, докато палеше друга цигара, но гласът и остана непроменен. Не беше нужно да си психолог, за да разбереш емоционалните конфликти, които формираха личността и и мотивираха действията й. Гневът към баща и я бе накарал да защитава каузи, с които да му се противопоставя. И този гняв не произлизаше от смъртта на майка й, а от неспособността и да я предотврати. Всичко го предупреждаваше да стои далеч от нея, но контрастът между неотстъпчивостта и уязвимостта и го привличаше.

— Къде живееш? — попита той, докато се приближаваха до столицата на страната.

— Джорджтаун. Имам апартамент край канала.

Не разговаряха повече до края на пътуването, но мълчанието не беше неловко. Аги го насочваше към нейната улица с по една-две думи или само с кимане. Сградата, където се намираше апартаментът й, някога бе представлявала склад, Мърсър знаеше, че цените на жилищата край канала започват от двеста и петдесет хиляди долара и драстично се повишават.

Предното стъкло се обсипа с едри капки дъжд. Мърсър спря пред входа. Аги изчака вятърът да утихне и когато заговори, гласът и беше тих и почти плах.

— Не исках да се караме тази вечер. Всъщност мисля, че исках да те съблазня. — Тя го погледна, очаквайки реакция, но той не каза нищо. — Когато те видях за пръв път, реших, че си благороден човек. Стори ми се, че си различен от другите. Предполагам, че е било ученическо увлечение.

Аги отвори вратата и слезе. Преди да влезе в сградата, тя подаде глава в ягуара.

— Радвам се, че отрано научих какво е разочарование. И после вратата тихо се затвори и тя тръгна.

— Чарът ми отново нанася удар — измърмори Мърсър, засегнат от думите й.

Вместо да си даде време да осмисли случилото се, той реши да прогони мислите за това. Но докато набираше номер на телефона в колата и го слушаше как звъни на три хиляди мили разстояние, Мърсър осъзна, че избликът на Аги за разочарованието е насочен по-скоро към баща и, отколкото към него. А що се отнасяше до желанието и да го съблазни, тя не беше първата жена, която не бе успяла да го стори, и със сигурност нямаше да е последната.

Звъненето спря.

— Свързахте се с дома на Хауард Смол. Съжалявам, но не съм вкъщи и не мога да отговоря на обаждането ви. Моля, оставете съобщение след сигнала.

— По дяволите. — Мърсър прекъсна връзката, без да оставя съобщение.

Джамал Линкълн беше осемнайсетгодишен и водеше живот, типичен за обитателите на най-бедните квартали във Вашингтон. Стана член на банда на тринайсет години и две седмици по-късно участва в първата си акция, където попадна под кръстосания огън на объркала се сделка. Джамал вдигна пистолета, който братовчед му Руфъс изпусна, когато деветмилиметров куршум пръсна черепа му, и натисна спусъка. Не улучи никого, но чувството, което изпита, даде начало на живот с предсказуем финал.

Седмица след престрелката той вкара два куршума в гърдите на продавач в магазин за хранителни стоки и използва трийсет и седемте долара, на които бе оценен животът на този човек, за да си купи първата доза кокаин. Джамал се издигна бавно в йерархията на бандата. Повишенията идваха с нарастването на броя на жертвите му. Загуби девствеността си на четиринайсет години, когато главатарят на бандата Ниеуси Ради, който се хвалеше, че името му означава «Черен гръм» на суахили, му подари проститутка за рождения ден. Джамал все още ходеше на училище, но прекарваше времето си, като обикаляше по коридорите или се криеше извън сградата, продаваше наркотици и вербуваше нови членове за бандата. Когато стана на седемнайсет, вече бе преживял достатъчно престрелки, за да бъде главен лейтенант на Ради.

Ради беше двайсет и четири годишен милионер и времето му изтичаше. Всички знаеха, че късметът му скоро ще свърши. Животът, който водеше, накрая щеше да го убие, и колкото повече се издигаше, толкова повече се приближаваше до смъртта. А осемнайсетгодишният Джамал беше следващият, който щеше да оглави бандата и да се сдобие с пари и власт. Ето защо не обичаше да го изпращат на мисия извън територията му, за да накаже човек, за когото не бе и чувал.